Выбрать главу

Покръстеният не можа да се сети веднага и нареди:

— Искай друга дума.

ТЪРСИ СЕ ЕКВИВАЛЕНТНА АНГЛИЙСКА ДУМА — съобщи екранът, на Абакоян.

— По-дяволите, няма ли да свършваме с това — изкрещя Анди Шварц. — Трябва да приготвя кораба за полет. Има достатъчно работа.

— Дай им още няколко минути — каза Върнън. — Не ти се случва всеки ден да говориш с такива като тях.

Абакоян погледна Върнън през прозорчето на шлема си, кимна с въздишка и предаде на транслатора:

— Добре.

— Моля опиши — подкани растението Покръстения.

— Мъжко дете от общи родители — каза Покръстения, след като мисли няколко секунди. — Родството му или с друго мъжко дете, или с женско дете.

На екрана се появи:

ФУНКЦИЯ СУБЕКТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДАННИ

Лично родство Мъжко дете Спрямо друго

общи родители мъжко/женско дете

Абакоян каза простичко на апарата:

— Брат.

Останалите току-що бяха пристигнали под стълбищната площадка пред люка в средната част на кораба.

— Имам чувството, че Каспър още не е разбрал, че разполагаме и с флайъра — говореше Замбендорф. — Безспорно ландърът щеше да бъде добра мишена над Падуа, но флайърът е много по-малък и по-маневрен. Когато радарите засекат ландъра по пътя му към Генуа, вниманието на всички ще бъде отвлечено и никой няма да очаква да се появим някъде другаде. Мисля, че това ще бъде отлична възможност да направим с флайъра един бърз набег ниско над покривите.

— Аз тръгвам с Карл — каза Дру Уест, докато се качваше към площадката. — Ние изпратихме Мойсей там. Да се опитаме да го измъкнем е най-малкото, което можем да направим. Струва си да се опита.

— Сигурно, но аз не оспорвам мотивите, а практическото изпълнение — отвърна Клариса. — Много е лесно да говорим, че шансът да го освободим е голям, но на вас никога не ви се е налагало да бягате от такива ракети, а на мен ми се е случвало. Казвам ви, че това не е играчка.

— Не знаем какво става в Падуа, ако изобщо става нещо, кога ще става, не знаем дори къде е Мойсей — отбеляза Джо Фелбърг. — Какво точно ще Правим — на кое място, по кое време?

— И аз не знам, но можем да разберем — каза Замбендорф. — Между хората на Лихърни и Хенри трябва да са се водили доста разговори. Може би има записи, съхранени във файловете, до които Дейв Крукс или някой друг би могъл да се добере. Може би по този начин ще хванем някаква нишка. Или евентуално да се опитаме да разберем кои са операторите на транслатора в Падуа. Може те да са чули нещо. Не знам. Това, което имам предвид, е, че трябва да опитаме, вместо да стоим така.

— Ммм, може би… — промърмори Фелбърг.

Не изглеждаше обзет от луд ентусиазъм. Той също имаше, известен опит с подобни ракети.

В този момент се чу изщракване, някой се включи в един от среднообхватните канали и от лагера на талоидите долетя развълнуваният глас на Върнън:

— Хей, Карл, не тръгвайте, чуйте това. Току-що от Нелсън научихме нещо, което може да промени всичко. Той е смятал, че ние вече го знаем, тия приятели мислят, че знаем всичко. Както и да е… изглежда, че Мойсей е брат на Галилео!

Петнадесет минути по-късно Замбендорф се обади от кораба в „Орион“ на Телма и я помоли да препредаде повикването на повърхността и да направи връзка с комуникационната апаратура, скрита в заседателната зала на Артур в Камелот. Обади се един от рицарите на Артур и отиде да го повика. Замбендорф предаде няколко кадъра от записи с Мойсей, но Артур не беше в състояние нито да потвърди, нито да отрече, че показаната фигура е братът на Галилео. Самият Галилео го нямаше, но Артур обеща веднага да изпрати да го доведат. Галилео се обади след повече от час, пратеникът на Артур накрая го беше намерил заключен в една от работилниците да майстори модел на Сатурновата система от планети, пръстени и луни въз основа на информацията, изпратена му преди няколко дни от Маси и Телма. Замбендорф показа на Галилео записите и го попита, дали талоидът на тях е негов брат.

Като виждаше за пръв път лицето на легендарния Просветител, за когото говореше цялата страна — който беше умиротворил васкорианците, беше спасил Картогия от нашествие, а сега, както се говореше, беше отишъл да сложи завинаги край на по-нататъшното пакостничество на Кроаксия, Тирг, напълно смаян, потвърди.

— Това ли е брат ти, за когото говореше? — попита недоверчиво Клейпур, докато Тирг се пулеше срещу виждащото надалече приспособление на лумианците. — Чуващият гласове, който е дошъл да те предупреди, когато Съветът на Кроаксия е издал заповед да те арестуват?