— Това е той! — възкликна Дорнвалд, който също току-що беше пристигнал. — Вижте, мистикът, когото видяхме за последен път заедно със селяните от Ксерксеон да се моли на небесата.
— Той беше убеден, че неговите гласове го водят там, за да види осъществяването на някакво много важно предзнаменование — каза Тирг със слаб глас, все още зяпнал във всевиждащото прозорче. — Изглежда вдъхновението му е имало действителен източник, а аз не можах да повярвам.
— Как е стигнал братът на Тирг — Грурк, до това високо положение, в което го виждаме сега? — попита Клейпур и натисна бутона, който отваряше ушите на виждащото растение.
На няколкостотин мили, през мрачни пустини от осеяни със скали въглеводородни пясъци и голи ледени планини, Замбендорф прочете думите, които се появиха на екрана пред него.
— Ще ви обясня по-късно. Може да нямаме много време — каза малко рязко той и прекъсна връзката.
Оттатък пътеката зад Замбендорф при една от конзолите в комуникационната кабина в задната част на ландъра Ханк Фрейзър приемаше повикването на Дейв Крукс.
— Открих кой от операторите е слизал последен долу — каза Крукс. — Шарън Бийти, една от нашите, от секцията на Лейън Кийхоу. Говорих с нея преди десет минути. Каза, че в Падуа талоидите готвят голяма публична екзекуция, Хенри много се развълнувал и потеглил в галоп да не я пропусне. Според думите й всичко друго, което знае, е, че става дума да някакъв чудотворец, който напоследък е създал доста главоболия на Хенри. Това достатъчно ли е, за да добиете представа за останалото?
— Напълно — отговори Фрейзър. — А, Дейв, още нещо — има ли представа кога ще стане това? Попита ли я?
— Да. Каза, че около двадесет часа след като-Хенри е научил, това значи след десетина часа.
В талоидския лагер Замбендорф, Върнън и Абакоян обясниха на Нелсън, че са получили вест от небесата за подготвяна в Падуа публична екзекуция и че желанието на Мойсей е набелязаната жертва да бъде спасена — така счетоха за най-подходящо да представят нещата. Не му обясниха коя е набелязаната жертва и Нелсън остана с впечатлението, че става дума за някой, за когото Мойсей е научил след пристигането си в града. В отговор на следващите им въпроси Нелсън им съобщи, че обичайното място за провеждане на екзекуциите на големите престъпници и еретиците е една висока канара извън града. Там, пред един естествен амфитеатър, жертвите били хвърляни от ръба на широка площадка, разположена по средата на скалата, от върха на дълга церемониална стълба и падали от двеста фута височина в открит резервоар с някаква корозивна течност. Това бил обичайният начин за екзекутиране на еретиците, обясни Нелсън, защото процедурата включвала и елементи на процес, понеже позволявала на божественото правосъдие да се намеси в случай на несправедливо издадена присъда. Според учението всеки невинен, хвърлен от скалата, ще бъде изтръгнат от смъртта от талоидския бог, преди да е паднал долу. Досега все още никой не е бил спасяван, което, както твърдели талоидските духовници, било доказателство, че те никога не са издавали несправедлива присъда.
С помощта на серия разузнавателни снимки на Падуа, извлечени от информационната банка на „Орион“, Клариса определи местонахождението на канарата и релефа на околността. Канарата представляваше крайна точка на верига от скалисти хълмове, която се спускаше от отдалечените по-високи планини и стигаше почти до самия град. Още по-интересно беше, че географските особености на района като че създаваха свой собствен климат. Всички снимки, правени след пристигането на „Орион“, както и съответните метеорологични данни, показваха едно явно постоянно нисковисочинно образувание от метанови облаци, разположено само на около хиляда фута над върха на канарата. Това значително промени мнението на Клариса за шансовете за успех.
— Бихме могли да се приближим откъм планините ниско над хребета и да навлезем в тия облаци над канарата, без дори талоидите да разберат, че сме там — каза тя. — Те явно няма да могат да ни открият, след като не разполагат с радар. Ако имаме късмет — да, може би ще успеем да се спуснем, бързо да уловим Мойсей и преди да се усетят, отново да се издигнем. Добре, Карл, печелиш. Ще опитам.
— Обаче никакви сензации и чудеса, нали? — каза Абакоян. — Просто се спускаме и веднага се издигаме.
— Разбира се — съгласи се Клариса.
Тонът й не оставяше никакво място за съмнение.
— Само един бърз набег — никакви номера, никакви палячовщини.
— Добре, добре — каза Замбендорф, като кимаше. — Единственото, което ме интересува, е да измъкнем Мойсей, ако можем. Не искам нищо друго. Операцията все още не е обмислена, ландърът с екипажа и друидите се връща в Генуа, както вече се разбрахме… само дето полетът му ще съвпадне по време с отиването ни в Падуа. Съгласни ли сте?