Като кимна доволно, той пъхна табелата под покривалото, сграбчи дръжките на количката и се присъедини към тълпата, която като поток се лееше към източните покрайнини на града.
В една тъмница в най-дълбокото подземие на затвора под Двореца на върховния свещеник Грурк седеше на грубия нар от метални стружки и гледаше отчаяно в голия леден под. Кошмарът — напълно и окончателно беше осъзнал накрая той — беше реалност. След като непоколебимо беше посветил живота си на вярата на Създателя, беше изобличавал враговете му и съвестно се беше старал да не изпусне дума против учението на църквата и нейните доктрини, ето горчивия край, до който го доведе всичко това — признат за виновен и осъден да умре със смъртта на еретик и богохулник.
Несправедливостта на отплатата за постоянната му бдителност и неизтощимата му преданост го накара за пръв път в живота си да се замисли сериозно за основата на своето верую. Беше вярвал и се беше уповавал. Беше останал верен пред лицето на злото. Никога не беше се разколебавал. А сега Френелеч, Върховният свещеник, на когото самопожертвувателно беше служил като на същество, олицетворяващо Създателя, се беше превърнал в инструмента, с който за тази служба му се отплащаха с предателство и безсърдечие. Как можеше тогава такъв Свещеник да въплъщава един премъдър и всезнаещ дух или изобщо да бъда представител на такова създание? Грурк не можеше да разбере. А ако изпитваше съмнения, какво доверие можеше да храни оттук нататък към каквото и да е от цялата тази система от символи и догми, която беше възникнала на основата на същите тези подозрителни предпоставки по пътя на същия този съмнителен процес? Явно никакво. Но не беше възможно избраният от Създателя начин за разпространяване на истинското познание да носи в себе си елементи на подозрение и съмнение. Значи избраният от Създателя начин да направи достъпно истинското познание не можеше да зависи от въодушевените тълкувания на светото откровение от самозвани гадатели.
Умствените процеси, които бяха довели Грурк до тези заключения, тревожно наподобяваха начина на разсъждение, по който Тирг градеше Хипотези и оценяваше възможните отговори на своите въпроси — практика, която Грурк винаги беше осъждал като греховна. Когато Грурк приложи този новооткрит скептицизъм към въпроса за Носещия цвете и ангелите, той установи, че има само два отговора, които могат да обяснят неявяването им над Пергасос — или нещо им беше попречило, или бяха решили, да не се появяват. Ако нещо им беше попречило, значи силата им не е безгранична и не може да са изпратени от Създателя. Ако бяха решили да не идват, значи са излъгали, а това само по себе си беше достатъчно да доведе до същия извод. Грурк чувстваше, че по-вероятно е първото — житейската философия, която Носещият цвете беше изложил, сигурно беше несъвместима с каквато и да е форма на морално несъвършенство, но и едното, и другото означаваха, че ангелите не са дошли от някакво свръхестествено царство. След като явно не бяха от познатия свят, те можеше единствено да са от друг, непознат — от свят, където, разбира се, изкуствата и уменията не бяха неправилно определяни като чудо, а бяха всекидневие. Такъв свят можеше да съществува само отвъд небето. Така че едно от отдавнашните твърдения и убеждения на Тирг отново се оказа вярно. А щом това е така, не беше ли длъжен Грурк да признае, че изкуствата и уменията, показани от ангелите, изобщо не са резултат от някакви магически способности, а просто последица от прилагането на познанието, придобито по общодостъпния, разбираем и лишен от всякаква мистериозност метод на изследване, който Тирг винаги беше предлагал? Той много съжаляваше, че повече няма да види Тирг — сега виждаше света по толкова по-различен начин, за толкова много неща щяха да си говорят.
Отвън се чу приглушен звук от тежки стъпки. Те спряха току пред вратата на тъмницата. Грурк усети как охладителният му циркулатор се разтупа силно и някакво напрежение изведнъж го скова отвътре. Той се изправи на крака, тежката органична врата се сви настрана и тъмничарят влезе, придружен от един капитан от стражата, двама духовници, Вормозел — управителя на затвора, и Поскатин — съдебния съветник на Френелеч в Свещения дворец. Отвън в коридора стоеше конвой от дворцовата стража.