В заграденото за сановниците място Ескендером наблюдаваше напрегнато от разстояние Френелеч.
— Ако тоя Просветител наистина е рожба на заговора на Върховния духовник с чужденците, имащ за цел да попречи на нашествието на армията, то Френелеч показва забележително самообладание пред предстоящата загуба — прошепна той на Морморел. — Изкушавам се да направя заключение, че тоя, дето върши машинациите, чиито последици имаме нещастието да носим, не е друг, ами Клейпур, както подозирахме.
— И аз — отвърна Морморел. — А сега Клейпур ще разбере каква участ очаква тия; които се осмеляват да заговорничат с чуждите престъпници.
— По тоя начин лумианският крал е решил да покаже безразсъдството на опълчването срещу неговата воля — каза Ескендером. — Добър урок, поуката от който няма да стигне само до Клейпур, надявам се, нито пък ще остане само в границите на Картогия.
— Вестта ще бъде разнесена нашир и надлъж — увери го Морморел. — Всички нации ще узнаят, че могъществото на боговете е на твоя страна.
Вселената за Грурк се смали до сребърните шпори на войниците от стражата, които изкачваха стъпалата пред него, и безспирното песнопение на духовниците от двете му страни. Беше изгубил всякаква представа колко високо са се изкачили и колко още им остава. Не смееше да вдигне поглед. Безкрайни стъпала, безкрайни стъпала, безкрайни стъпала…
— Ако тоя Просветител наистина е бил готвен да те измести, то кралят е странно благоразположен към събитието — промърмори Яскилион в ухото на Френелеч. — Трябва да призная, че очаквах Ескендером да се намеси и да защити протежето си, когато разбрах, че с най-голяма бързина се е върнал от Горно д.
— Протеже, което повече не може да се използва — отвърна Френелеч. — А какъв по-сигурен начин за Ескендером да скрие всички улики за участието си в току-що провалилия се заговор и същевременно да отстрани опасността от неудобни разкрития и разобличение в бъдеще? Чувствам, че самодоволството, така силно изразено на лицето на краля, не е толкова искрено, колкото изглежда, защото лумианците решиха да насочат магията си срещу неговите планове, не срещу нашите. Ако тия чужденци наистина са Всевишният, за когото се говори в Писанието, мисля, че спокойно можем да твърдим; че Той е с нас.
Грурк и придружителите му бяха стигнали до площадката. Редицата тръбачи в задната й част надуха фанфарите, после всички замряха, сякаш за цяла вечност, а далече долу продължаваха да се произнасят недоловими за слуха речи, целящи, Грурк беше сигурен в това, да удължат страданието му. Възцари се тишина, палачът пристъпи към стесняващия се край на площадката и изправи пред себе си кукла на робосъщество в естествени размери. Обичаят беше процедурата да започва с кукла, за да се провери качеството на киселината, освен това така се засилваше ужасът на жертвата и следователно — екзалтираността на тълпата. Морето от вдигнати нагоре лица на хълма отсреща притихна в безмълвно очакване. Много бавно палачът примъкна куклата до ръба на площадката, задържа я няколко секунди, после я пусна да полети надолу в пространството. От публиката се разнесе гръмотевичен рев, който дълго не стихваше. От мястото си Грурк не можеше да види какво става, но не беше и необходимо — беше присъствал на екзекуции по-рано. След куклата биваха извеждани няколко жертвени животни и едно след друго биваха отправяни надолу. С всяко от тях тълпата обезумяваше все повече и повече.
И тогава надолу полетя последното животно. Грурк гледаше с ужас ръба на площадката и чувстваше, че изстива. Непосредствено зад него духовниците образуваха плътна стена, а зад тях редицата на стражите се сгъсти и се придвижи напред. Палачът отстъпи от ръба и взе дългото си копие, оставено до един олтар, в който гореше огън, а зад Грурк редицата от духовници образува полукръг, който го изблъска към стесняващия се край на площадката. Той стоеше на мъничкия леден остров, който сякаш плуваше високо в небето, а пред него и встрани зееше нищото. Зави му се свят. Инстинктивно се отдръпна от бездната, но нещо остро го бодна в гърба. Той се обърна, обзет от отчаяние. Палачът го беше подпрял с копието си, а зад него духовниците с каменни лица стесняваха кордона до самия ръб на площадката. Път назад нямаше.