Смушкан отново от острието, Грурк пристъпи крачка напред и за пръв път видя гледката, разкриваща се от отвесната скала. Далече долу казанът с киселина се пенеше и вреше, последните животни още се виеха и гърчеха в предсмъртна агония. Обезумял, Грурк поклати глава в знак на протест. От това нямаше никаква полза. Така не се постигаше нищо. Беше безсмислено, беше нелепо. Ако трябваше да умре, молеше той в себе си, нека да не бъде по тоя нелеп начин.
— Не! — изкрещя той. — Това не е волята на Създателя! Това е варварство! Това…
— Да знаете всички тук, че такъв ще бъде краят на всички еретици и богохулници! — извика палачът и го ръгна силно с копието.
Всичко наоколо се завъртя и Грурк полетя в бездната. Горе в небето лумна ослепителна виолетова светлина, но той не я видя. Отдолу го посрещна ревът на тълпата. Чувстваше, че крещи, но не чуваше гласа си. Земя и небе се сляха в едно.
В същия миг някаква заострена, издължена машина изскочи от облаците над канарата и се стрелна надолу.
— Четири-нула-нула на вертикално форсиране. Дай още ракети!
— Едно до четири — докрай. Сваляй! Сваляй!
— По-плътно с дясната страна! По-бързо с това въже, Джо!
— Вече е на максимално.
— Така. Леко, леко! Добър завой. Не променяй курса, Клариса. Дръж така!
След като флайърът изпикира от мрака и направи вираж сред ослепителния блясък на сигналните ракети, висящата на едно въже от задната странична врата мрежа се разтвори като широка дъга и загреба от въздуха премятащата се фигура на Мойсей. Кълбото от мрежа и робот се спусна надолу, залюля се над основата на канарата, издигна се отново като махало, описа широка крива обратно и заедно с флайъра започна да се издига нагоре. Обратната траектория премина край площадката, където в безпорядък насам-натам тичаха роботи и размахваха във въздуха разни предмети, а няколко от тях — вероятно радиочувствителния вид, за който Дейв Крукс беше споменавал — бяха паднали и се гърчеха под влияние на непосредственото въздействие на радарите на флайъра. Ниско долу в светлината на сигналните ракети склонът на хълма срещу канарата сякаш беше оживял от обезумели фигури, ръкомахащи, тичащи във всички посоки, падащи в несвяст от ужас.
Тогава люлеещата се мрежа се закачи за някаква стоманена конструкция в края на площадката и въжетата се изпънаха. Джо Фелбърг, който се намираше заедно с Дру Уест в отворения заден отсек на флайъра — и двамата в скафандри, както бяха и всички останали, спря навиващия механизъм и лебедката изстена протестиращо от резкия обратен напън.
— Закачихме се! — извика той. — Отпусни въжето, за бога!
— Назад, Клариса! — извика Уест.
Клариса даде рязко на заден ход, като тласна силно всички към закопчаните колани. Въжето се изпъна, изтръгна лебедката от основата й и се оплете в бъркотията от изкривени подпори, изкорубени парчета подова настилка и омотания барабан.
— Лебедката е разбита! — изкрещя Фелбърг. — Всичко отиде на кино!
На мястото на втория пилот Абакоян увеличи вертикалното форсиране, докато Клариса с рязък вираж се опита да намали опъна на въжето.
— Господи, ами онези ракети! — извика Абакоян. — Не можем да висим тук. Трябва да отрежете въжето.
Замбендорф с усилие прекоси наклонения под и нахлу в задното отделение.
— Не можем сега да се откажем — извика той. — В ръцете ни е. Дру, дай ми края на помощното въже и ме спусни навън. Ще му закача магнитна скоба.
— Не може да слизаш долу. Карл — възпротиви се Фелбърг.
— Няма време за спорове. Дай ми въжето!
Фелбърг закачи помощното въже към снаряжението на Замбендорф, после взе от шкафа до вратата един колан с такелаж-ни инструменти и го прикрепи към собствения си скафандър.
— Луд си, но все пак имаш нужда от някаква помощ — каза той. — И аз идвам.
— Застани точно над мрежата, Клариса, и не мърдай — извика Уест по вътрешната връзка. — Карл и Джо се спускат С магнита.
Долу сред кроаксиканската тълпа цареше хаос. Всички бяха видели чудото на небесния звяр, слязъл да спаси Просветителя, докато Канарата на възмездието изпълняваше присъдата, а вероломните духовници, които го бяха осъдили — поразени от гнева на Създателя. Правото слово им беше проповядвал Просветителят на пазара, а те му се бяха подиграли, но толкова мъдър и търпелив беше той, че вместо гняв и отмъщение беше избрал този начин да им отвори очите за светлината и да им покаже безсилието на духовниците пред него. Този път щяха да слушат и да бъдат благодарни за милосърдието, което беше проявено към тях.