— От Просветителя наистина се лееше правото слово на Създателя! — крещяха те. — Няма да убиваме. Няма да поробваме. Няма да се оставим да ни поробят.
— Долу вероломните духовници, които проповядват омраза!
— Долу краля и неговите министри, които водят войни!
Ревът на тълпата се усили още повече, когато първите части на завръщащата се кроаксианска армия се появиха иззад хълма и се смесиха с нея.
— Върнахме се да свалим тиранина! Няма да убиваме!
— Картогианите са наши братя!
— Вижте, Просветителят ни чака, той е покръстил жителите на Пергасос, Просветителя!
Жителите на града зареваха още по-силно и тълпата започна да настъпва към мястото, където бяха сановниците.
— Нашите войници се върнаха от Мераказин. Истината е говорил Просветителят!
— Да изпъдим Ескендером!
— Да изпъдим Френелеч!
— Няма повече да търпим да ни тъпчат тираните!
— Няма повече да треперим от приказките на шарлатаните!
— Да ги изпъдим! Да ги изпъдим!
В покритото с балдахин заградено място настъпи безредие — духовници и придворни, чиновници и сановници, съветници и министри се мятаха насам-натам, въртяха се и викаха на стражите да сгъстят редиците си и на слугите да доведат конете. В центъра на хаоса Ескендером и Френелеч бяха скочили един срещу друг.
— Предател! — крещеше Ескендером в лицето на Върховния духовник. — Ти, свещен паразит! Канална утайка! Какъв пазарлък направи с тия чужденци, та така ме измамиха?
— Аз? — изпищя Френелеч оскърбен. — Аз?… Ти, короновано средство за повръщане! Ти, изприщен от шарка отделителен отвор! Заради твоя заговор с небесните дяволи те ме изиграха!
— Какви ги дрънкаш? Тоя спектакъл не е ли крайният ти триумф, който ще ме лиши от короната и ще ме прокуди от царството ми?
— Не! Какви безсмислици бръщолевиш? Това не е ли плодоносният завършек на твоя план да издигнеш своето творение, тоя самозванец, и след това да поемеш цялата власт, която досега беше в моите ръце?
Ескендером поклати глава.
— Бих ли провалил чрез избрания от мен агент собствената си армия? Що за духовнически брътвежи са това?
Ескендером се опули срещу Френелеч, Френелеч се опули срещу Ескендером. И двамата едновременно стигнаха до едно и също заключение.
— По дяволите! Ей богу! Наистина! — изкрещя Ескендером. — Сега разбирам — чужденците изиграха и двама ни! Измамени сме!
Той вдигна юмруци високо във въздуха.
— Ааах! Тия резервоари за нечиста пяна! Тия канални утайки! Ще ми паднат те! Ще размажа пихтиестите им тела по цялата долина на Горнод. Морморел, събирай гвардията и да вървим към лагера на тия подли чужденци. Всички, които държат на честта и достойнството — след мен! А ако бъдем унищожени до последния нит и осеем с частите си пустинята, тогава поне ще се знае, че сме покрили демонтирането си със слава. Към Горнод!
— Адютантът да доведе конете — извика Френелеч на Яскилион. — Събери дворцовата стража и им кажи, че отиваме с краля в долината на Горнод, за да отмъстим за предателството на чужденците. Ако кроаксианската нация трябва да бъде разпокъсана, последната й славна страница няма да бъде само за Ескендером. Към Горнод!
Тогава ревът на тълпата се изви до кресчендо.
— Ангели! Гледайте, ангели слизат! Светещи ангели слизат от небесата!
Високо горе две фигури се спускаха към Просветителя, който, след като се беше хвърлил надолу, и беше благоволил да допусне да стане чудо, което да прекъсне падането му, сега се беше върнал на площадката за екзекуции и отправяше благодарности към свещеното дърво срещу върха на стълбата. Небесното създание ги наблюдаваше покровителствено, а на другия край на площадката началникът на стражата изглежда се опитваше да организира пълзящите си войници.
— Как е той? — извика Замбендорф, като се мъчеше да запази равновесие на силно люлеещото се въже.
Талоидите на площадката се бяха разбягали, когато отгоре Дру Уест отряза въжето на мрежата и то започна да пада към тях, и сега стояха на разстояние.
— Не мога да кажа — отговори Фелбърг. — Май е в несвяст. Мрежата се е омотала цялата в тия боклуци. Трябва да я срежем, за да го измъкнем.
Замбендорф трескаво се опитваше да улови магнитната скоба, висяща на другото въже, докато Фелбърг с един дълъг резач кълцаше мрежата.
— Става ли нещо? — прозвуча гласът на Уест от флайъра.
— Пълна каша, Джо откачва Мойсей — отговори задъхано Замбендорф. — Генераторът вече включен ли е, Дру?