Брейди разпери за момент ръце, после кимна примирително и като се изправи, вдигна листа от бюрото на Конлън.
— Добре, съжалявам, че ти отнех времето — каза той. — Ние ще се погрижим за това. Просто мислех… може би ще оцениш възможността да допринесеш нещо.
Той се обърна и тръгна към вратата.
— Ал — повика го Конлън дрезгаво, преди Брейди да излезе от стаята.
Брейди спря и се обърна.
— Разбирам, че си имал най-добри намерения. Не мисли, че си сглупил. Вършиш си работата, знам това. Предполагам, че отсега нататък ще се разбираме, а?
Брейди отвърна със слаба усмивка.
— Надявам се — отговори той. — Някой път ще ти поговоря повече за НЛО.
— Добре.
— Бъди разумен.
С това Брейди излезе.
Конлън въздъхна и остана известно време загледан в бюрото, подпрял брада на юмрука си. Чудеше се докъде ще доведе всичко това — багетисти, наемани от петролни компании да откриват находища; научни степени в областта на „паранормалното“, присъждани от университети, които би трябвало да са наясно с нещата; глупашки публикации в считани за авторитетни научни издания; политици, призоваващи към постепенно ликвидиране на програмата за термоядрен синтез, защото били убедени в предстоящото използване-за вечни времена на неизчерпаема „космическа енергия“ от пирамидални конструкции. И всичко това по време, когато САЩ трябваше да внесат от Япония модерни реактори „Токамак“.
Ставаше почти невъзможно да се намерят добри инженери и техници. Науката, техниката, истинските изкуства и занаятите — фактически течно нещата, които изискваха усилен труд, търпение и усърдие — изглежда се смятаха все повече от младите хора за демодирани, подходящи само за фукльовци. И веднага щом се дипломираха и добиеха някакъв опит, онези, които наистина успяваха да станат нещо, бяха склонни да търсят по-доходни и по-примамливи възможности отвъд океана. Народите на такива държави, като Япония, Китай, Индия и африканските страни, бяха живели твърде близко до реалността и твърде дълго, за да бъдат заблудени от понятия като „да намериш себе си“, каквото и да означаваше това, или от стремеж към мистично блаженство. „Открили“ двадесет и първия век, те бързо изоставиха своята вяра в магиите и суеверията и се заеха с изграждането на здравите основи на една напреднала, индустриализирана, технически развита цивилизация.
Конлън не беше съвсем сигурен кога всъщност е започнал този упадък — през втората половина на двадесетия век, предполагаше той от това, което беше чел. Изглежда, в по-стари времена американската система е била чудесно средство за стимулиране на производителността и творчеството и за повишаване на жизнения стандарт за пръв път в историята на цяла една нация. Но мисленето не е успяло да се развие толкова бързо, колкото техниката. Когато чрез широкото приложение на автоматизацията е станало възможно фактически всички основни жизнени потребности да бъдат задоволявани с част от наличните мощности, наложило се изкуствено да бъдат създадени нови потребности, за да се поддържа заетостта на машините и работната сила.
Третият свят си гледаше своето, а по-голямата част от изобретателността и усилията на Запада се оказа изразходвана за създаване на нов апетит за дреболии и потребителски боклуци на собствения му вътрешен пазар. За нещастие, доколкото зависеше от тях, разумните, образовани и прозорливи хора не се стремяха да създават добри потребители, следователно не се полагаха особени усилия да се създава разумно, образовано и прозорливо население. Средствата за масова информация, които биха могли да бъдат инструмент за истинско масово възпитание, вместо това се бяха превърнали в инструмент за масово манипулиране, който осигуряваше на рекламаджиите безкритична публика, а училищната система беше принизена до малко повече от предобработка, създаваща тази посредственост, която тикаше обръщението. Въпреки всичко, въпреки безбройните теории за заговори, модни сред интелектуалци, учени и политически дейци, Конлън не вярваше, че магнатите, съзаклятничещи тайно в заседателни кабинети, бяха планирали всичко това. Нещата просто се бяха развили, малко по малко, чрез подбиране и подкрепяне на всичко, което би могло да донесе печалба.
Сигналът от терминала на бюрото прекъсна мислите му и Конлън чукна клавиша за приемане. Лицето, което се появи на екрана, беше на мъж някъде към петдесетте, с високо чело и сресана на път коса, изсечени черти на лицето, завършващо с леко прошарена брада, и светли проницателни очи, в които играеха неуловими весели пламъчета. Това беше Джеролд Маси, професор по познавателна психология в Мериландския университет и стар приятел на Конлън. Маси беше също така завършен сценичен маг с определен интерес към разобличаване на лъжливите претенции за паранормални способности. Именно познаването на работата на Маси беше подтикнало Конлън да заговори с Алън Брейди по въпроса.