Выбрать главу

— Здравей, Уолтър — каза Маси. — Моят компютър е записал, че си ме търсил. Какво има?

— Здравей, Джери. Да, търся те от вчера. Къде беше?

— Флорида, Талахаси.

— О? Какво става там?

— Правим с Върнън едно проучване. Върнън Прайс беше помощникът на Маси, негов дубльор и пръв съучастник в делата.

— Върнън демонстрира екстрасензорни способности пред ученически класове. На някои е казано предварително, че това е само фокусничество, на други — че е истина. Целта е да установим до каква степен предубеждението влияе върху тълкуването на видяното и какви различия предизвиква на равнището на съзнанието това, което им е казано.

Специалността на Маси беше да Изучава защо хората вярват в това, в което вярват.

— Звучи интересно.

— Да, но се съмнявам, че си ме търсил, за да ме разпитваш за работата ми — отвърна Маси.

— Вярно. Слушай, бих искал да се видим тия дни и да поговорим. Става дума за един проект на НАСО, с който се занимаваме, но наистина не искам точно сега да навлизам в подробности. Как си с времето?

— Звучи така, сякаш се опитваш да ми предложиш работа — отбеляза Маси.

Докато говореше, той погледна надолу и заработи с терминала, после вдигна поглед, но малко встрани, очевидно четеше нещо в една от приставките на екрана.

— За известно време съм доста зает, почти всеки ден. Пречи ли нещо да го направим вечер? Какво ще кажеш да наминеш пак тук? Бихме могли да вечеряме заедно, може би в онзи италиански ресторант, който харесваш.

— Добре звучи — каза Конлън.

— Какво ще кажеш за утре?

— Още по-добре. А, ще доведа Пат Уитакър със себе си. И той се занимава с това.

— Защо не. Скоро не съм го виждал.

Патрик Уитакър беше производствен директор на Глобъл къмюникейшънс нетуъркинг — главен доставчик на телевизионна и информационна техника.

Маси смръщи лице в недоумение.

— Слушай, за какво, по дяволите, става въпрос? Сигурен ли си, че не искаш да ми кажеш и думичка? Конлън се усмихна накриво.

— Накарай Върнън да ти разкаже с помощта на екстрасензорните си способности. Не, наистина, по-добре да оставим за утре. Кога ще се видим, около шест и половина?

— Става. Добре, до утре.

Конлън отново сведе очи и погледът му зашари по бюрото, докато премисляше какво още трябва да направи. Вниманието му привлече папката от Комитета за изпълнение на проекта за Марс, в която бяха окончателните оценки и подробното изложение на целите и задачите на всеки отдел. До нея лежеше новият брой на „Вашингтон пост“, който някой от отдела беше прегънал така, че отгоре стоеше отбелязано съобщение за завръщането на Карл Замбендорф в САЩ. Лицето на Конлън потъмня, здраво стиснатите му устни се изкривиха в гримаса.

— Медиуми! — измърмори той кисело.

3

— Слушай, трябва да участваме в едно телевизионно предаване на живо, което започва в седем и половина — извика през преградката Дру Уест на шофьора на таксито. — Имаш двайсетачка отгоре, ако стигнем навреме.

Като мърмореше под носа си, шофьорът обърна на косъм от колата зад тях, пресече сред рев на клаксони и писък на спирачки насрещния поток коли и навлезе от „Варик“ в една алея, за да избегне вечната бъркотия в края на тунела „Холънд“ откъм Манхатън. От едната страна по протежение на седем пресечки улиците бяха прихлупени под огромния, грозен балдахин от алуминиеви панели и стоманена мрежа от подпори, които образуваха злополучния Лоуър уест сайд солар пауър демонстрейшън проджект, смятан като доказателство за изпълнимостта на идеята градът да получава електрическа енергия от слънцето. Преди да бъде изоставена тази налудничава идея градът беше похарчил двеста милиона долара, за да научат политиците онова, което инженерите енергетици знаеха открай време. Но в дъждовни дни той запазваше улиците сухи, а под образуваните отдолу аркади беше изникнал и процъфтяваше пазар за антики, произведения на изкуството и всякакви вехтории.

— Сигурен съм, че има още нещо, Дру — продължи Замбендорф, когато Уест зае мястото си. — Ланг и Снел само от учтивост се въздържаха да не притеснят Хендридж. Те са класически служители в корпорация — с добър нюх, прагматични, делови — и без капчица въображение и двамата. Не бяха на обяда, защото се интересуват от паранормални сили. Бяха там, за да вършат работа на ДЖЕСЕК.