Уест кимна.
— Съгласен съм. Нещо повече, вътрешното ми чувство подсказва, че са представители на официалното становище в Съвета на ДЖЕСЕК, според което ДЖЕСЕК не се интересува от екстрасензорни опити на Марс. Това е за публиката. Но ако е така, коя е истинската причина да искат да ни изпратят и нас, Карл?
Таксито намали скоростта и спря на пресечката с Бродуей. От мястото си до Замбендорф Джо Фелбърг внимателно наблюдаваше група размъкнати младежи, които се бяха скупчили пред магазина на ъгъла и пушеха нещо, което се предаваше от ръка на ръка.
— Може би някой в корпорацията е решил, че е време космосът да стигне до масите — предположи той.
Замбендорф сви вежди и погледна Уест. Уест повдигна рамене.
— Какво искаш да кажеш? — попита Замбендорф, като се обърна към Фелбърг.
Фелбърг се отпусна, когато таксито отново потегли, отвърна глава от прозореца и разтвори едрите си черни юмруци.
— Ами неща като космоса и космическите бази винаги са били за астронавти, учени, хора от ЛАСО. Те никога не са били за всички. Ако ДЖЕСЕК има намерение някой ден да създаде космически колонии, някой някъде ще трябва да се потруди, за да промени тая представа. Навярно смятат, че участието на Карл в тая история с Марс би могло да им свърши добра работа.
— Ммм… имаш предвид, че като се изпрати някоя известна личност, която всеки може да свърже с…
Дру Уест кимна и изглежда беше заинтригуван.
— Да, стига да можеш да създадеш подобна връзка в съзнанието на хората… А това би могло също да обясни защо и Ланг, и Снел, и вероятно повечето от останалите директори в ДЖЕСЕК се съгласяват с Хендридж, дори и да мислят, че тоя приятел е луд.
— Точно това имам предвид — каза Фелбърг. — Какво им пука дали Карл ще прави нещо или не.
Замбендорф замислено гладеше брадата си, докато обмисляше казаното. После закима, първо бавно, след това по-бързо. Накрая се засмя.
— В такъв случай няма за какво да се безпокоим. Ако ДЖЕСЕК не се интересува сериозно от опитите, никой няма да се старае да ни изобличи. Всъщност, като си помисли човек, добрата реклама за нас е и в техен интерес. В края на краищата може да се окаже, че цялата история е в наша полза. Казах ви, че Ото излишно се безпокои. Цялата работа ще бъде съвсем проста, като две и две четири, ще видите.
Когато таксито зави по Фултън стрийт, оказа се, че евангелисти, които пееха химни и носеха плакати срещу съюза на Замбендорф с ТЪМНИТЕ СИЛИ и го разобличаваха като СЪДРУЖНИК НА САТАНАТА, са окупирали част от тротоара срещу студиото на Ен Би Си до Търговския център. Дру Уест съзря Клариса Ейдстад да чака на тротоара до тълпата пред входа и накара таксито да спре.
Тя се намести до шофьора и му даде знак да продължи.
— Всички смахнати са на линия тая вечер — каза тя, като обърна глава към преградката. — Служебният вход е обсаден, но уредих да ни отворят от другата страна. Тук вдясно — обърна се тя към шофьора. — Спрете при тия, дето говорят с двамата полицаи.
Таксито спря и те слязоха. Докато Уест плащаше на шофьора, Клариса скришом подаде на Замбендорф сгънат лист хартия и той го мушна във вътрешния си джоб. На листа беше записано всичко, което Ото Абакоян и Телма бяха забелязали и дочули наоколо през последния час — дреболии, зърнати в някоя дамска чанта, отворена при купуването на билети на касата на театъра или откъслечни разговори, доловени в дамската тоалетна или в бюфета. От такива дребни наглед неща излизаха удивителни чудеса.
Групата се шмугна вътре, Замбендорф се извини и се запъти към умивалнята, за да прегледа листа, който му беше дала Клариса. Той се присъедини към останалите след пет минути в едно от служебните барчета и беше представен на Ед Джаксън, приветливия домакин на известното предаване „Ед Джаксън шоу“, в което Замбендорф щеше да се появи като най-важния гост. Джаксън се възторгва известно време по типичния за една формирана от средствата за информация персона, след което ги остави, за да започне шоуто с първия от тазвечерните гости. Замбендорф и компанията му пиха кафе, разговаряха с екипа на предаването и наблюдаваха шоуто на монитора в стаята. Появи се една гримьорка и махна няколко лъскави петънца по носа и челото на Замбендорф. После заедно с асистент-режисьора Замбендорф провери дали на подиума са приготвени реквизитите, за които беше помолил предварително.
Накрая дойде време да започнат и Замбендорф се озова в очакване зад кулисите с един от асистентите, докато Ед Джак-сън правеше словесна реклама пред аудиторията, за да запълни паузата. После Джаксън се извърна и протегна подканващо ръка, а тромпетите на оркестъра стигнаха до кресчендо. От контролната кабина режисьорът даде знак с пръст и Замбендорф тръгна напред сред блясъка на прожекторите, приветстван от оглушителни аплодисменти и вълна от възбуда.