Замбендорф се обърна изцяло към хората и простря призивно ръце. Очите му блестяха от прожекторите, зъбите му сияеха с белотата си.
— Да се огъне! Да се огъне! Да се огъне!
Той постави ръка върху пръчката. Джаксън ахна и ококори очи, когато металът започна да се огъва. Някои от публиката се блещеха с побелели лица. Замбендорф взе пръчката и я издигна в едната си ръка високо над главата си, като победоносно я гледаше, а тя продължаваше да се огъва пред очите на всички, докато хиляда гласа в унисон се издигнаха неистово. Жените пищяха. Много хора побягнаха по пътеките към изходите. Брадат мъж с ястребово лице се покатери на подиума с отворена библия в едната ръка, насочи обвинително пръст към Замбендорф и започна да чете нещо неразбираемо сред хаоса, преди охраната да го сграбчи и да го прогони.
В Делауер една френетична зрителка се опитваше да набере претоварения номератор на Ен Би Си, за да съобщи, че алуминиевият й стол се изкривил точно в момента, в който Замбендорф е заповядал на пръчката да се огъне. На други места по същото време бяха изгорели електрическите инсталации. В Уайоминг един кокошарник бил поразен от мълния. В Алабама се запалила пералня. Осем души получили сърдечни пристъпи. В Калифорния един часовник започнал да върви обратно. Две бременни жени абортирали спонтанно. В Тенеси един атомен реактор излязъл от строя.
В контролната кабина високо зад подиума един от дежурните видеоинженери наблюдаваше смаяно гледката върху мониторите на главното табло.
— Боже мой! — промърмори той към техника, който дъвчеше на съседния стол сандвич с риба тон. — Ако им беше казал да му дадат всичките си пари, да разкъсат дрехите си и да тръгнат с него за Китай, знаеш ли, Чет, те щяха да го направят.
Чет продължи да дъвче, като премисляше думите.
— Или пък за Марс — отвърна той след дълъг размисъл.
4
На другия ден привечер Конлън и Уитакър пристигнаха в къщата на Джеролд Маси, която се намираше в края на потънала в зеленина глуха улица в северната част на Джорджтаун. Макар и висока, просторна и масивна, къщата беше неугледна — една грозна грамада, смесица от допълнителни хрумвания, със стени и фронтони, щръкнали на всички страни, покривни части, сключващи странни ъгли и една невъзможна кула като в средновековен замък, украсяваща горната част на един от ъглите. Вътре представляваше лабиринт от вързани помежду си стаи и коридори, потайни кътчета и стълбища на най-неочаквани места, старомодни прозорци, затварящи се вертикално и изобилие от дърворезба и ламперии. В тази част от мазето, която не беше затрупана от вехториите, събирани от Маси цял живот, се намираше работилница-лаборатория, използвана от него главно за разработване на оборудване за психологически тестове и за усъвършенстване на новия магически реквизит, докато етажите нагоре включваха, освен обичайната жилищна площ, претъпкана библиотека, компютърна зала и стаи за непрестанния поток краткотрайни гости — от студенти, останали временно на улицата, до колеги-илюзионисти и професори от чужбина.
Противно на широкоразпространеното мнение, преобладаващо и сред много учени, научната подготовка нямаше нищо общо със способността за вярна преценка на изявите на предполагаеми чудотворци, телепати, медиуми и други подобни. Учените могат да бъдат излъгани с някой изпипан трик или несъзнателна самоизмама толкова лесно, колкото и обикновените хора, а понякога още по-лесно, ако благодарение на компетентността и престижа, придобити в други области, си създадат илюзията за непогрешимост. Светът на естествените явления, който по правило е предмет на научно познание, можеше понякога да е загадъчен, но никога не прибягваше до груба измама и накрая винаги даваше разумен отговор. Теоремите бяха доказуеми, изчисленията — проверими, наблюденията — повторими, предположенията — потвърдими. Нещата в природата бяха това, което са. Но това не беше валидно за човешките дела, където нелогичното действаше свободно и измамата беше норма. За да заловиш крадеца, трябва ти самият да си крадец, казва поговорката. За да хванеш фокусника, сам трябва да си фокусник. Ако с уменията на физиците и неврохимиците не можеше да се открият измамността на човешката ирационална природа и хитрините на професионалния измамник, то с уменията на психолога и мага можеше. Джеролд Маси беше и двете и от правителствени и частни организации редовно го канеха за консултации и разследвания при предполагаеми изяви на свръхестественото и паранормалното.
Така се бяха и запознали Маси и Уолтър Конлън. През 2015-а един „медиум“ беше обявил, че ще преодолее огромното пространство между звездите и беше описал с подробности повърхността на Уран и Нептун. Когато накрая френските космически сонди пристигнаха и се получи картина, противоречаща на неговите описания, оправданието му беше, че може би е подценил силите си и се е пренесъл в някоя съвсем друга звездна система! Годината 2017-а стана свидетел на друга история — за тела на извънземни от разбит космически кораб, този път скрити в секретна база в Невада. Година по-късно някои чиновници във Вашингтон сериозно умуваха по предложението на една калифорнийска фирма за набиране на ръководни кадри да проучва екипажите на НАСО на базата на чудновата номерологична система, включваща компютъризирани лични „психометрични конфигурационни карти на способностите“. Естествено винаги се намираше някой, който да настоява НАСО да се намеси в нестихващата дискусия за НЛО. Маси всъщност подозираше, че Конлън иска да разговарят за сенатора Корнинг и за онази там църква в Орегон. Но той грешеше. През годините Конлън го беше въвличал в необикновени ситуации и понякога го беше изпращал на доста необичайни места. Но такова нещо — никога. Конлън никога не беше искал от него да напусне Земята и да участва в полет на НАСО в междузвездното пространство.