— Идеята е да се превърне помощната база на Меридиани синус в смесена експериментална общност от около петстотин души, от която да се съберат данни за живота в извънземни условия, необходими за създаването на бъдещите космически колонии — поясни Конлън от коженото кресло пред останалия от някой прадядо часовник с форма на египетски саркофаг. — Въпросът, който има нужда от по-задълбочено проучване, е влиянието на тези условия върху поведението и емоциите на големи групи от хора, какви стресови състояния биха могли да възникнат и така нататък, което означава, че ще заминат и много психолози. Официално ти ще попълниш едно от тези места, Върнън ще ти бъде помощник. Неофициално няколко души от НАСО, искаме там да има специалист, който да установи истината за тази история със Замбендорф… и може би даже да му подлее вода, ако се удаде случай. Нещата отидоха твърде далече, Джери. Имаме друга работа. Ако сега не сложим точка на тези глупости, ще започнат да наемат астролози да определят датите на полетите.
Маси го погледна с недоумение от другия край на стаята, където се беше изтегнал небрежно върху една кушетка, подпрял крак на почти разглобен реквизитен сандък, който от седмици се канеше да изхвърли.
— Трябва да се направи нещо — съгласи се той. — Но не мога да разбера защо изобщо се е стигнало дотук. Какво, по дяволите, накара НАСО да се захване с тоя Замбендорф?
Конлън въздъхна и вдигна ръце.
— Това е решено някъде горе… за много неща от висшата политика между ДЖЕСЕК и НАСО не съм осведомен. Във всеки случай голяма част от средствата идват от ДЖЕСЕК. За държавните пари на първо място е отбраната. Социалните експерименти на Марс даже не влизат в сметката. След като адвокати и счетоводители са поели държавното управление, трябва да се осланяме повече на частния сектор, за да можем изобщо да провеждаме планетарните изследвания. Естествено това дава възможност на кредитори като ДЖЕСЕК да се бъркат в проектите ни и в политиката.
— Може би най-доброто за теб е да стоиш настрана — обади се Върнън Прайс, седнал на богато орнаментирана табуретка и подпрял гръб на църковния орган, купен от Маси на една разпродажба преди шест години, когато пътуваше по Мисисипи.
Беше към тридесетте, подвижен, с тъмна къдрава коса и живи светлокафяви очи.
— Имам предвид, че ако мисията започне да се превръща в някакъв цирк, по-умно ще бъде да държиш Програмата настрана.
Конлън поклати глава.
— Разбирам те, Върнън, но не можем да го направим. Благоприятните възможности за науката са прекалено ценни, за да бъдат пропуснати. Освен това в мисията за пръв път практически ще се използва „Орион“, към него не трябва да губим интерес заради планетарните проекти, които все още са на чертожните маси. Ако се оттеглим, Пентагонът ще остане единственото министерство, заинтересовано от по-нататъшното усъвършенстване на „Орион“. Не можем да допуснем това.
Европейско-американската научна база на Меридиани синус, близо до екватора на Марс, беше замислена като един чисто американски опит за съперничество със съветския план за създаване на постоянно обитавана станция на Солис лакус. Програмата на САЩ обаче затъна в проблема за инерционната сила, считан за съществен за осигуряването на човешкия живот в междупланетните пространства. С провалената програма, довършена заедно с европейските страни — членки на НАТО, и Япония, в края на краищата беше създадена прототипна система, която наистина действаше, и Меридиани синус се появи като съвместна авантюра на САЩ и Европа с две години закъснение от първоначалните американски планове и тези на Съветите. Скоро след това космическите агенции от двете страни на Атлантика се обединиха, за да създадат НАСО. С напрегната работа впоследствие беше компенсирана част от загубеното време и беше създадена серия пробни модели на космически транспортни средства с термоядрени двигатели, върхово постижение, сред които беше „Орион“ — първият кораб, построен специално за пренасяне на тежки товари и голям брой пътници между планетите. Пуснат в орбита в 2019-та, „Орион“ снова между Земята и Луната повече от шест месеца — година преди японците да създадат самостоятелно подобен кораб. Съветите, които се занимаваха с изграждането на големи платформи в околоземна орбита, не разполагаха с нещо, което да се сравни с двата огромни междупланетни кораба, така че САЩ имаха поне компенсация за неудобството от предишното си фиаско.