Маси се обърна да погледне Уитакър — висок и загорял, тъмна къдрава коса, започнала да се прошарва на слепоочията, — който седеше в креслото срещу Конлън. Тъй като разполагаше с приличен доход освен заплатата в Глобъл къуноникейшънс нетуъркинг, той изглежда се отнасяше към работата си по-скоро като към упражнение за ума и предизвикателство за умението му да решава проблеми и за Маси винаги беше представлявал загадка.
— Е, как ти се струва това, Пат? — попита Маси. — Смяташ ли, че можеш да измъкнеш някоя истинска новина? Уитакър премигна и кимна.
— Ами, може и да излезе нещо.
Предполага се, че необикновените неща правят новините, често казваше Уитакър. Но чудотворците, страховете от някаква неясна заплаха, несъществуващите съветски свръхоръжия, постоянната опасност от икономическа разруха и всички останали митове, създадени от средствата за информация, които държаха милиони хора залепени за екрана, за да върви консумацията, вече не бяха нещо необикновено. Следователно не бяха новини. Но да се пусне в обръщение една скромна сензация и по-късно да се разгласи подготвяната измама — това би могло да бъде изключително необикновено. — Е, ако Пат успее да измъкне от това нещо ефектно, то би могло да убеди другите от ДЖЕСЕК занапред да стоят настрана от работите на НАСО — отбеляза Върнън.
— Точно това искам — кимна Конлън потвърдително. Уитакър разпери ръце с недоумение и се намръщи.
— Вижте какво… да се използва мисията на НАСО, за да се признаят официално подобни глупости? Смятате ли, че директорите на ДЖЕСЕК вярват в това?
— Откъде да знам? Вече нищо не може да ме изненада, Пат. Надявам се, че вие от Джи Си Ен не разчитате прекалено на тях за обявяване на постъпленията.
— Що за глупости? — каза Уитакър. — Някой трябва да се намеси и да сложи край на тая дивотия, преди да е отишла твърде далече.
Нямаше какво повече да се каже. Конлън погледна Върнън, после Маси и простичко попита:
— Е?
Те се спогледаха, но никой от тях нямаше кой знае какви въпроси.
— Какво ще кажеш? — попита накрая Маси.
Върнън вдигна вежди, наклони се напред и разпери ръце по начин, който казваше, че би могло да има само един отговор. Маси кимна бавно, подръпна брадичката си, замисли се малко, после се обърна към Конлън.
— Мисля, че се предаваме, Уолт. Успя да ни навиеш. Конлън изглеждаше удовлетворен.
— Добре. По програма „Орион“ ще излети в извънземна орбита след три месеца. Ще имам потвърждение от НАСО на предложението, включително и за възнаграждението, в рамките на четиридесет и осем часа. Останалите подробности и указания за вас двамата ще изготвим за около седмица. В Центъра за подготовка на НАСО в Северна Каролина ще се проведе курс за обучение и запознаване на външните участници в мисията, така че когато си уреждате отсъствието от университета, погрижете се последните три седмици да сте свободни.
Уитакър се размърда на стола си, потри ръце и взе празната си чаша за вино от страничната масичка.
— Мисля, че си струва да си налеем — каза той. — Пак същото за всички?
Остави на мен — каза Маси.
Уитакър наблюдаваше Маси, който събра чашите и ги занесе до отворения шкаф с напитки.
— Гледа ли Замбендорф в предаването на Ед Джаксън снощи?
— Ъ-хъ — изсумтя Маси през рамо.
— Истинско представление — продължи Уитакър.
— О, Замбендорф е цар на зрелищата, нека не се съмняваме в това — отговори Маси. — И ако се беше задоволил само с подобни представления, щеше да стане първокласен сценичен маг. Но той прекалява с твърденията си, че всичко е истина. Сума народ се хваща и си пилее времето и парите в търсене на царството на чудесата, вместо да изкопчи от живота нещо по-свястно. Това е трагично прахосване на човешкия потенциал и талант.