— Номерът с цвета и числото беше доста прост, мисля — каза Уитакър.
— Обикновени съвпадения, нали? — каза Конлън и погледна Върнън.
Върнън кимна. Уитакър го погледна въпросително.
— При такава голяма публика доста хора си намислят жълтото, за да направят демонстрацията да изглежда внушителна, или всеки друг цвят, който бъде назован — поясни Върнън. — Замбендорф не трябваше да внушава нищо. Публиката прие, че внушава просто защото така й каза.
— Ами числото? — попита Уитакър. — Това сигурно не би могло да се направи по същия начин. Тридесет и колко… тридесет и седем, нали? Мислех, че там шансът е по-малък.
— Така биха помислили повечето хора — каза Върнън.
— Спомнете си какво каза Замбендорф — число до петдесет и двете цифри да са нечетни и различни. Ако помислите, всъщност няма много възможности. А помните ли, че даде пример петнадесет и единадесет? Това още повече ограничава възможните варианти, защото по някаква причина едва ли някой ще ги избере, след като са споменати. От останалите числа около тридесет и пет процента от дадена група винаги ще се спрат на тридесет и седем. Никой не знае защо. Това е просто предсказуем образец на поведение. Психолозите го наричат „групов стереотип“. А също така е факт, че около двадесет и три процента ще изберат тридесет и пет. Така че цялата тая работа с промяната на числата в последния момент е блъф, за да увеличи общата бройка на повече от половината от хората. И това свърши работа — изглеждаше така като че ли всички ръце в залата бяха вдигнати.
— Ммм… интересно — каза Уитакър.
— Помните ли как Замбендорф каза на жената, че дъщеря й ще се омъжва за щурман на подводница? — попита Маси, който се отдръпна от шкафа и се върна с две пълни чаши.
— Да — каза Уитакър. — Това беше впечатляващо. Е, как би могъл да познае всичко това?
— Не го позна — отговори простичко Маси.
Уитакър изглеждаше объркан. Маси подаде чашите на Уитакър и на Конлън и се върна при шкафа да напълни своята и тази на Върнън.
— Паметта ти изневерява, Пат. Ние направихме запис на цялото предаване, мога да ти го пусна, ако искаш. Замбендорф само каза, че дъщерята на Алис ще се омъжва за моряк. Той не е споменавал за никакъв флот, нито за подводници, нито пък за щурман. Алис го каза, но хората не го помнят така. Замбендорф всъщност предположи, че момчето се занимава с техника, което беше логично, но грешно, както се оказа, а Алис го поправи. И не само това — тя превърна неуспеха в полууспех, като му измисли извинение. Забеляза ли? Обзалагам се, че на практика всеки, който е гледал, е забравил тази несполука. Но ако беше познал, всички щяха да си го спомнят. Хората виждат и помнят това, което искат да виждат и помнят. Замбендорфовците на този свят печелят много от този факт.
Върнън кимна.
— Значи единствената информация, която фактически излезе от самия него, беше, че дъщерята ще се омъжва за моряк.
— А как можа да познае даже и толкова? — попита Уитакър. Маси сви рамене.
— Има най-различни начини, по които би могъл да го направи. Например, ако някой се позавърти около касата преди предаването, би могъл да дочуе много такива разговори. Уитакър беше изумен.
— Какво? Сериозно? Ти ме будалкаш! Искам да кажа, това е твърде… твърде просто. Би могло да го измисли и едно дете.
— Безспорно — съгласи се Маси. — Но повечето възрастни — не. Повярвай ми, Пат, това е отработвано с години. Колкото по-прост е отговорът, толкова по-трудно го виждат повечето хора. Те винаги търсят възможно най-сложните обяснения.
Маси подаде чашата на Върнън и мина край Уитакър, за да се върне на кушетката.
— Това с портфейла уговорено ли беше? — попита Конлън. — Марта каза, че трябва да е било, но аз не съм толкова сигурен. Някак си не мога да допусна, че Ед Джаксън ще изневери на себе си и ще лъже така безсрамно.
Маси понечи да отговори, но блъсна ръката си в масичката встрани от Уитакър и разля малко вино от чашата, която носеше.
— О, съжалявам, Пат! Чакай, сега ще го изчистя — възкликна той, остави чашата и попи набързо яката на сакото на Уитакър. — Петънце е само, няма да се вижда.
След това взе отново чашата си, седна на кушетката и се обърна към Конлън:
— Извинявай, Уолт. За какво говореше?
— Казах, че не съм убеден, че номерът с портфейла е бил уговорен.
— О, да, мисля, че съм съгласен с теб — каза Маси. — Оня мексиканец ми изглеждаше доста искрен. Това изобщо не беше номер.