— Говори, когато ти нарежда Негово високопреосвещенство — изкомандва той.
Лофбейел залитна и се хвана за преградата пред себе си, за да не падне.
— Казаното от мен не е имало за цел да противоречи на Светото писание — запелтечи припряно той. — Наистина, изобщо не съм мислил за писанието. Защото…
— Аха!
Рекашоба, прокурорът на Върховния съвет, се обърна рязко и насочи обвиняващо пръст.
— Той вече признава. Не е ли написано: „Във всичките си думи и дела мислете за Светото писание“? Той се издаде със собствените си думи.
— Неблагочестието е отбелязано — произнесе хладно Френелеч от мястото си. — Продължавай — обърна се към Лофбейел.
Зрителните матрици на картографа заблещукаха унило.
— Отдавна имам навика да събирам бележки и скици на пътешественици, навигатори, изследователи, военни и учени от нашата и от други страни — обясни той и добави: — с цел по-нататъшно подобряване на работата, с която се отплащам на Негово върховно величество Краля.
— Създателят да пази Краля! — извика зад него Хоразорго.
— Така да бъде! — отговориха в хор духовниците, с изключение на Френелеч, чийто ранг го освобождаваше от това задължение.
— Лофбейел продължи:
— Като събрах много такива документи, създавани в продължение на много дванадесет по дванадесет сияния, бях впечатлен от един странен, но повтарящ се факт — зад най-далечното място на изток, което някой може да посочи, винаги се споменават други места още по на изток… докато се превърнат в места, за които други пътешественици отбелязват, че са на запад: Така е и за север и юг, всяка посока се превръща в противоположната. Имам данни, които навеждат на мисълта, че това се отнася за всички посоки и за всяко едно пътешествие, започнато от произволно място.
Лофбейел погледна редицата каменни лица на духовниците.
— След като дълго разсъждавах върху тези факти, ако те са факти, разбира се, стигнах до предположението, че всяко пътешествие, ако е достатъчно продължително и без отклонения поради някакви препятствия, в края на краищата трябва да завърши там, откъдето е започнало.
— И затова ти направи извода, че целият свят е с кръгла форма? — извика Френелеч невярващ и същевременно ужасен. — Ти смяташ, че с празни фантазии можеш да достигнеш до някакво познание… отхвърляйки Писанието, което е единственият извор на всички истински познания? Каква дързост!
— Аз… Това беше замислено просто като гатанка, съчинена за развлечение на учениците, които обучавам в методите за изчисляване и разчертаване — отвърна Лофбейел. — Ние се питахме: „Кое тяло няма център, но въпреки това има центрове навсякъде и е ограничено по големина, но е безкрайно по протежение?“ По-нататъшните размишления и експерименти разкриха, че единствено сферата притежава свойства, отговарящи на условията на гатанката и това даде повод за следващия въпрос: „Щом светът има общи със сферата свойства, не трябва ли от това да следва, че той има и формата на сферата?“
Рекашоба, прокурорът, изсумтя и се извърна презрително, като даде да се разбере, че е чул толкова, колкото търпението му може да понесе. Изправи се и се обърна към духовниците.
— Първо, за да оборя вероятността за съществуване на някаква реална основа за това твърдение, ще представя три независими едно от друго Доказателства, че светът не може да е кръгъл. И второ, ще докажа, че това не е просто невинно упражнение с гатанки, както се твърди, а зловреден опит да се наруши авторитетът на светските представители на Създателя, като се отрови съзнанието на младите и се хвърли съмнение върху учението на божествено вдъхновеното Писание. Следователно най-строгото наказание е не само правилно, но и задължително.
Рекашоба замълча, обърна се победоносно към залата, после взе една целулозна топка и чаша метан.
— Първото ми доказателство не изисква нищо повече от здравия разум, присъщ на всички робосъщества, и няма да ни отнеме много време.
Той изсипа малко течност върху топката и проследи с поглед как тя се стече към долния край и на тънка струйка се изля на пода.
— Течността не може да се задържи върху повърхността на сферата — отбеляза той. — От това следва, че повърхността на един свят, ако той е кръгъл, не може да задържи океани от метан. Но океаните съществуват, нали? Или съм зле осведомен? Или хилядите навигатори и пътешественици се заблуждават?