Той погледна пронизително Лофбейел.
— Какъв отговор ще дадеш, Отрицателю на океаните?
— Нямам отговор — измънка нещастно Лофбейел. Рекашоба остави чашата и метна топката встрани като нещо, недостойно да отнема повече времето на Съвета.
— Но ако сферата е достатъчно голяма, океаните биха могли да се задържат в най-горната й част, може да предположи някой — каза той самодоволно. — Така стигаме до второто ми доказателство — в това твърдение има логическо противоречие.
Рекашоба се обърна малко и посочи една от картите на Лофбейел, изложена в единия край на залата като улика.
— Беше ни казано, че тази карта обхваща целия свят, въпреки че голяма част от нея е празна и без никакви означения — каза той. — Погледнете я не съставляват ли океаните основната част от нея? Но ако това наистина е целият свят и ако този свят наистина е сфера, то океаните, ограничени, както се видя от първото ми доказателство, само в най-горната част, биха представлявали по-малкият дял. Следователно или светът не е сфера, или картата не изобразява целия свят. Ако светът не е сфера, значи доказателството остава. Ако картата не е на целия свят, значи собствените думи на обвиняемия противоречат на факта, а след като изводът му е направен въз основа на твърдение, за което се видя, че е грешно, изводът е опроверган. Следователно, като се използва и второто доказателство, светът не е сфера. При положение че няма трета алтернатива, твърдението ми се доказва от строгата логика.
Рекашоба изгледа тържествуващо лицата на членовете на Съвета.
— Третото ми доказателство е свързано със Светото учение.
Гласът му придоби заплашителен тон и той направи пауза, за да може сериозността на момента да окаже своето въздействие.
— Ако този въпрос нямаше и друга страна, бих могъл да го подмина просто като проява на глупост и невежество. Но той далеч надхвърля подобни граници, като отрича една от фундаменталните доктрини, дадени ни от Светото писание — доктрината за светското представителство и приемственост.
Той отново замълча, обърна се към цялата зала и вдигна ръка пред себе си.
— Светът е сътворен във вид, определен от Създателя, който постоянно да напомня, че Църквата и Държавата функционират като божествено предопределени оръдия на Неговото всевластие и че тяхната организационна йерархия представлява видимото въплъщение на Неговата воля. Така целият небесен свод, отвъд който на смъртния свят не е позволено никога да надникне, символизира Върховния архипрелат.
Прокурорът се обърна и сведе глава по посока на Френелеч.
— … който седи на най-високото място, полагащо се на едно робосъщество. Небесата се крепят на непристъпните планини на Периферната бариера, която обгражда света, точно както Върховният архипрелат е подкрепян от духовните и светските водачи на цивилизования свят, които са избрани да се издигнат във висини, недостижими за обикновените робосъщества, и един от които, разбира се, е Негово върховно величество.
— Създателят да пази Краля! — извика Хоразорго. — Така да бъде — отвърна скамейката. Рекашоба продължи:
— По-ниските планини крепят по-високите, а предпланините крепят по-ниските планини, точно както по-низшите духовни лица и служители на държавата крепят зданието над тях. А долу равнините и пустините трябва да се примирят с полагаемите им се в системата места, така както и масите.
Той вдигна предупредително пръст.
— Но масите не трябва да допускат грешката да си въобразят в резултат на тези разсъждения, че тяхната участ е зла и несправедлива. Всъщност е точно обратното! Защото точно както низините са защитени от бурите, които бушуват в планините, и се напояват от потоците, стичащи се отгоре, така обикновените хора са защитени и получават духовна храна от Създателя чрез по-висшите представителства, които Той е определил.
В гласа на Рекашоба прозвуча още по-сурова нотка, когато отново се обърна към Лофбейел.
— Но един кръгъл свят би бил несъвместим със светото тълкуване на Писанието. Тъй като Писанието не подлежи на съмнение, кръгъл свят не може да съществува.
Той изчака малко, за да се запише доводът му и продължи още по-гръмко:
— Нещо повече, всяко твърдение на противното трябва следователно да се приема като отричане на Писанието. А подобно отричане означава, с една дума… ерес!
Из залата се разнесе ропот. Лофбейел посегна към преградата и за момент изглеждаше като че ще припадне. Наказанието, в случай че се предяви обвинение в ерес, беше изгаряне на очите; последвано от бавно разтваряне в казан с киселина. Очите на Хоразорго светнаха злорадо — офицерът, извършил ареста, имаше правото в случай на смъртна присъда да ръководи екзекуцията. Членовете на Съвета наклониха глави един към друг и започнаха да се съвещават шепнешком.