В единия край на залата, зад длъжностните лица и писарите, седеше една невзрачна фигура, облечена просто в грубо изтъкана кафява медна туника, пристегната от широк плетен черен колан и поизбеляла червена пелерина, направена от скачени керамични плочки. Тирг, Задаващият забранени въпроси, вдъхна дълбоко азот, за да охлади претоварените си емоционални вериги, и се приготви да говори. Като стар приятел на Лофбейел и негов съратник, радвал се много пъти на гостоприемство в дома на Лофбейел, когато напускаше самотния си горски дом в полите на планината, Тирг беше обещал на жената на Лофбейел да защити мъжа й, ако процесът тръгне зле. Тирг изобщо не се надяваше, че ще успее да помогне, а разпалеността на Рекашоба предизвика у него опасение, че ако защити приятеля си, самото това деяние би било достатъчно в бъдеще да го считат за белязан и да бъде подложен на непрекъснато наблюдение, разпити и тормоз. Но обещанието си беше обещание. Освен това самата мисъл да не се намеси беше невъзможна. Тирг се изпъна и стисна седалката си.
Френелеч огледа залата.
— Имали обвиняемият да каже нещо, преди Съветът да произнесе присъдата си?
Лофбейел се опита да говори, но страхът го скова. Френелеч премести погледа си към съдебния пристав.
— Има един, който желае да говори от името на обвиняемия — каза приставът.
Тирг свали шапката си от алуминиева броня и като я стисна пред гърдите си, бавно се изправи.
— Кой ще говори от името на обвиняемия? — попита Френелеч.
— Тирг, отшелник от гората, който се представя за приятел на обвиняемия — отговори приставът.
— Говори, Тирг — нареди Френелеч. Съдът и духовниците от Съвета чакаха. След леко колебание, като подбираше думите си, Тирг започна предпазливо:
— Прославени членове на Върховния съвет и служители на съда, не може да се отрече, че прибързано бяха казани думи, които с малко благоразумие и мъдрост щяха да останат непроизнесени. Тъй като с истината и справедливостта се занимава съдът, каквито и да са законните последици, не е моя работа да ги оспорвам. Но обвинението в ерес, най-учтиво заявявам, предполага по-нататъшно проучване, за да се избегне опасността от прибързано решение, неподобаващо за най-зрелите и най-мъдрите в Кроаксия.
Той замълча, прекара поглед по редицата лица и остана с убеждението, че все пак го слушат.
— Защото според определението ерес означава, както е посочено, отричане на истините, отразени в Светото писание. Но едно отричане не изисква ли да се каже това, което се отрича? Подобно твърдение досега не чухме, нито пък някой е приписал подобно изказване на обвиняемия. Вместо това просто ни убеждават — и обвиняемият, и обвинителят, — че е зададен някакъв въпрос. Тъй като един въпрос не предполага своя собствен отговор, не може да е казано нещо, което справедливо да бъде определено като ерес.
Някои от духовниците на Съвета се спогледаха въпросително, други зашушукаха помежду си. Поне част от тях сякаш започнаха да виждат случая по друг начин. Окуражен и за пръв път почувствал искрица реална надежда, Тирг остави шапката си на стола, направи умолителен жест и продължи:
— Бих предложил, с позволение на съда, не трета алтернатива в допълнение към двете, представени в компетентното логическо доказателство на прокурора — защото той ни увери, че трета възможност не съществува; — а по-скоро становището, че във втората алтернатива може, при по-внимателно вглеждане, да се разграничат два варианта, а именно: или светът е кръгъл, или на анекдотите на пътешествениците не може да се вярва. По този начин, предлагайки очевиден абсурд като един от възможните отговори, който учениците му могат да изберат, учителят поднася въпроса си като скрит урок за надеждността на вярата като пътеводител към истината в противовес на свидетелствата на сетивата, когато двете се окажат в противоречие.
Някои от духовниците изглеждаха впечатлени и даже изразът на Френелеч като че омекна малко. Тирг заключи:
— Моето мнение е, че в качеството си на помощник на Кралския топограф обвиняемият служи вярно и полезно на Негово вър…
Тирг долови обидения поглед на Френелеч и се поправи:
— …на народа на Кроаксия, което е от особено значение във време като нашето, когато сме заплашени от външни врагове. Ако Създателят в мъдростта си е сметнал за необходимо да ни изпрати такъв вещ майстор на карти, би трябвало добре да помислим, по моето скромно мнение, преди да Му върнем дара неизползван.