С това Тирг завърши, седна и установи, че целият трепери. Съветът продължи да умува и след дълго шепнене и клатене на глави Френелеч призова към тишина и обяви:
— Съветът смята, че обвиняемият е виновен поради своята безотговорност, неуважение и неблагочестие, непростими за един обикновен гражданин и наказуеми за един учител. — Той замълча. — Обвинението в ерес обаче е неоснователно.
Лофбейел се олюля и извика от облекчение. Из залата се понесе развълнуван шепот, Рекашоба се извърна сърдито, а Хоразорго погледна злобно Тирг. Френелеч продължи:
— Съветът реши да прояви снизхождение и присъдата на съда е обвиняемият да бъде глобен с една четвърт от неговото имущество, две сияния да се разкайва публично и завинаги да му бъде забранено да упражнява учителската професия, да пише материали за обществено ползване, както и всички други форми за разпространяване публично на идеи, мисли и мнения, и всякаква дейност, свързана с това. Закривам заседанието.
— Съдът се оттегля — обяви приставът.
Всички станаха на крака, Френелеч се изправи и тържествено напусна залата, последван от двама слуги и послушника. Като изчакаха малко в знак на почит, другите членове на Съвета се изнизаха един след друг с мълчаливо достойнство. Лофбейел сведе смирена глава, но докато го извеждаха, върху лицето му за миг пробягна признателна усмивка, отправена към Тирг. Из залата се разнесоха гласове и шум и останалите присъстващи поединично и на малки групички започнаха да се придвижват към вратата.
В единия край на залата Хоразорго се приближи до Рекашоба, който събираше документите си и следеше с поглед Тирг, докато потъна сред тълпата пред вратата.
— Кой е този? — попита Рекашоба с тих, заплашителен глас. — Какво знаеш за него?
— Не много, за съжаление — отговори Хоразорго. — Живее доста далече от града, в горния край на гората в полите На планината. Но съм чувал за неговата склонност към занимания с черна магия и магьосничество. Ще го проуча.
— Непременно — изръмжа Рекашоба. — И го дръж под око! Събери и най-дребните улики, които могат да се открият против него. Трябва да сме сигурни, че красноречието на целия свят няма да го спаси от казана, когато го изправим като обвиняем пред Съвета.
6
Карл Замбендорф беше роден във Верфен, град в Северна Австрия, през 1967-а под името Карл Замершниг, трето дете от тримата сина и двете дъщери, чиито баща беше трудолюбив счетоводител, а майката — учителка. На сравнително ранна възраст той направи обезпокоителното откритие, че родителите му, макар и да са честни, интелигентни, трудолюбиви и за пример с останалите си добродетели, за което трябваше да получат справедлива отплата, никога няма да бъдат толкова състоятелни, колкото смяташе, че заслужават, нито пък техният труд ще спечели обществено признание или аплодисменти. Постепенно той започна да възприема тази аномалия просто като част от по-големия заговор за системно самозаблуждаване, организиран от обществото като цяло, което, възхвалявайки неотклонно учението и познанието, обсипваше с богатство и слава не своите мислители, творци и създатели, а тези, които му помагаха да защитава предразсъдъците и да поддържа илюзиите.
Знанието, ако трябва да се признае истината, което рядко се случва, беше всъщност враг — то заплашваше да взриви митовете, върху които се градят предразсъдъците и илюзиите.
Той напусна дома си на деветнадесет години и започна да работи с един руски емигрант, който вдигаше шум из Европа, като се представяше за обект на свръхсекретни съветски военни опити в областта на психическото възприятие. През следващите няколко години, които се оказаха толкова ползотворни, колкото и доходни, младият Замершниг откри собствените си вродени заложби и по същото време успя по категоричен начин да отхвърли цялата система от стилизирани правила и изкуствени стандарти, с които безличните, скучните, наивните и примирените биха го накарали да стане като тях. Руснакът обаче нямаше нагласата да използва възможностите, които предлагаше комерсиализираната западна масова култура, така че Замершниг промени името си и с помощта на един влиятелен германски издател се впусна в самостоятелна кариера. За пет години Карл Замбендорф стана знаменитост.
Пътят му към сполуката и световната известност започна от Хамбург, когато беше представен на д-р — на какво не беше ясно — Озмънд Периера от Аризона, учен, който се занимаваше с паранормалните явления и беше убеден привърженик на НЛО, автор на няколко бестселъра, в които между другото се твърдеше, че почти кръглият Северен ледовит океан е всъщност гигантски кратер, образуван от падането на чужд космически кораб, задвижван от антиматерийна енергия, че районът някога е бил континент, приютил развита човешка култура („Полантида“, не Атлантида — легендата била изопачена) и че преместването на полюса и климатичните катаклизми, причинени от сблъсъка, са в основата на всички митове и легенди. Присмехът на научното общество само беше засилил житейската амбиция на Периера да влезе в историята като Зигмунд Фройд на парапсихологията и след като „откри“ Замбендорф, той прояви страстта и въодушевлението на лутащ се аскет, който най-после беше намерил своя гуру. Каквито и да бяха чудатостите му, от книгите си Периера беше спечелил пари, което означаваше, че има връзките, необходими да изведат Замбендорф в по-висока орбита. Затова Замбендорф прие поканата да замине с Периера за САЩ.