Научното общество в Щатите прояви сдържаност и незаинтересованост, а „експертите“, които Периера покани да докажат твърденията му, се оказаха прекалено наивни. Замбендорф отгатваше съдържанието на фиктивно запечатани пликове, влияеше със силата на съзнанието си върху чувствителни електроизмервателни уреди, променяше скоростта на разпадане на радиоизотопи, четеше мисли, предсказваше събития и извършваше други удивителни подвизи, които американските търговци на илюзии превърнаха в световна сензация. Увереността на Замбендорф растеше с всеки нов изблик на смях, който се разнасяше, когато двуколката на „експертите“ се прекатурваше.
В не малка степен той дължеше успеха си на групата чудаци, които с течение на годините се бяха присламчили към него. Той разчиташе изключително на тях за събирането на информация, а обща черта, характерна за всички от екипа, независимо от различията между тях, беше интуицията за онази информация, която можеше да послужи на Замбендорф, и способността да я добиват — по законен, етичен, честен път… или другояче. Да предугаждат каква информация ще е необходима в бъдеще беше една от постоянните дейности на екипа.
Атмосферата край басейна пред вилата на Замбендорф, кацнала на хълмовете над Малибу с изглед към Тихия океан, беше делова независимо от обстановката. Той, Абакоян и Телма обсъждаха последните документи с най-нови данни, изпратени от ДЖЕСЕК, които между другото съдържаха и списъка на хората, определени до този момент да участват в марсианската мисия.
— Ще трябва да съберем биографични данни за колкото е възможно повече от тези хора — каза Замбендорф, излегнат на един шезлонг до масичка с изстудени питиета и плодове.
Телма, наметнала халат върху бикините си, седеше и записваше под един сенник до друга масичка, отрупана с книги за Марс, за историята на изучаването на планетите и на НАСО, в които се беше заровила от няколко дни.
— Направи отделен списък на учените! Клариса има добри познати в повечето от научните институти, тя ще се погрижи за тях.
— Добре… Добре… Така… Клариса ще се заеме с учените. Като се върне утре, ще говоря с нея — мърмореше Телма, като отмяташе една по една задачите. — А европейците?
— Хм…
Замбендорф се замисли за няколко секунди.
— По-добре ги остави на нас с Ото. Той извърна глава и погледна въпросително Абакоян, който седеше настрана в друг шезлонг и отпиваше от кутия бира, докато слушаше. В отговор Абакоян кимна леко, явно замислен за нещо друго.
— Да, ще позвъним на някои хора в Европа — потвърди, Замбендорф. — Кажете на Дру да поговори с приятелите си от пресата за политиците, които евентуално ще пътуват. Не трябва да пренебрегваме подобни източници. Той отново погледна Абакоян.
— Мисля, че обхванахме най-важното, нали, Ото?
— С изключение на Маси — отговори Абакоян.
— А, да — съгласи се Замбендорф. — В хубава каша ни забърка, Ото.
Абакоян извъртя очи нагоре с мълчалива молба за търпение и подмина забележката. Той пръв беше изразил безпокойство, когато името на Джеролд Дж. Маси, посочен от НАСО като „наблюдаващ психолог“, се появи в списъка. Това означаваше, че някой от НАСО е решил, че нещата са отишли твърде далеч и вкарваше в боя гаубица.
Замбендорф продължи:
— Както и да е, ти си ни въвличал в подобни ситуации и по-рано, но винаги сме се измъквали. Първото, което трябва да направим, е да се уверим, че той наистина е включен по причините, които ти имаш предвид.
Абакоян вдигна ръце.
— Да се уверим?… Карл, та ние много добре знаем защо е включен Маси! Първо, той е илюзионист. Второ, участва в сеанси за разобличаване на екстрасенсите. Трето, работил е за НАСО и преди — помниш ли ония диваци от Лонг Бийч, които си въобразяваха, че могат да продадат на НАСО оня боклук за психометрични изследвания? Четвърто, Върнън Прайс също е в списъка, а той работи заедно с Маси — какво, по дяволите, искаш още, Карл? Той е включен, за да взриви бомба, на която с големи букви е изписано твоето име.