— Беше добре — каза Бул, като потупа Маси по рамото. — Винаги съм бил крайно скептичен, но ще ви кажа направо — вие почти променихте мнението ми.
Маси се усмихна леко и отпи от чашата.
— Не ви вярвам, но все едно, приятно ми е да чуя това, което казвате.
Някой се засмя. Всички се поусмихнаха.
— Но това ви е само хоби, не е ли така? — попита Робърт Феърли. — Иначе вие сте професор по човешко поведение или нещо…
— Познавателна психология — уточни Маси. — Изучавам в какво вярват хората и защо вярват. Измамата и заблудата в случая играят голяма роля. Така че, както виждате, хобито всъщност е разширяване на професията ми, само че замаскирано.
— Сигурно е безкрайно интересно човек да се занимава с това — отбеляза Силвия Фентън.
— Бъртън е прав — това е ценна дарба — каза Бул. — Не са много хората, които могат да различат смисленото от безсмислицата. Повечето от нашите ръководители не знаят как да започнат… няма и кой да им покаже. Финансовите машинации са всичко, което може да се научи в наше време в икономическите училища.
— Интересно мнение — каза Рамелсън. Той се замисли за няколко секунди.
— Питали ли сте се, ъ-ъ… питали ли сте се някога какво биха ви донесли вашите знания извън академичното общество, мистър Маси?
Маси не отговори веднага и след пауза Рамелсън продължи:
— Сигурен съм, че няма да ми се наложи дълго да обяснявам какво би означавало да имате на разположение средствата на организация като ДЖЕСЕК. А както всички знаем, една такава организация е в състояние, ако реши, да възнагради услугите, които смята за особено ценни, с… е, да кажем, с изключителна щедрост.
Останалите се бяха умълчали. Маси бавно пристъпи няколко крачки към средата на помещението, спря и отпи от чашата си, после се обърна с лице към другите.
— Да преминем направо към въпроса — предложи той. — Искате да ме подкупите да се откажа от марсианската мисия.
Рамелсън изглежда беше очаквал подобна прямота и запази приветливия си вид.
— Може и така да се каже — съгласи се той. — Всеки от нас си има цена — стара и изтъркана фраза, но независимо от това аз й вярвам. И така, каква е вашата, Маси? Кажете я — лаборатория и съоръжения за изследователска работа?
Екип? Неограничени средства? Реклама?… Човек като вас не трябва да се занимава с подробностите. Можем да се споразумеем за всичко.
Маси се намръщи над чашата си, въздъхна озадачено, после отговори уклончиво:
— Не го разбирам всичко това. Знам, че ви е известно, че Замбендорф е измамник. Хубаво, този номер с Марс може да е добър за бизнеса, но не разбирам кое го прави толкова важен. Логично е да отпадне Замбендорф, след като изглежда създава повече проблеми, отколкото си струва. Но се получава друго. Какво ги е грижа хора като вас дали той ще запази репутацията си неопетнена? Така че каква е истината?
— Вие току-що я казахте — отговори Бул, като сви рамене и прие откровения тон на Рамелсън. — Добре е за бизнеса. Колкото повече се популяризира идеята за колониите, толкова по-скоро те ще станат финансово жизнеспособни и потенциално доходни. Да, ние обичаме да правим пари. Кой не обича?
Отговорът прозвуча повече като размисъл, отколкото като основание й не задоволи Маси. Но интуицията му подсказа, че всеки опит за задълбочаване ще бъде безполезен.
— Нямам нищо против усилията да се популяризират колониите — каза той. — Но ако ще го правите, защо не го направите с разумни обяснения и доводи? Защо прибягвате до разпространяване на безсмислени заблуди?
— Защото върши работа — обясни простичко Силвия Фентън. — Това е единственото нещо, което винаги е вършило работа. Трябва да сме реалисти, а не идеалисти. Не ние сме направили хората такива, каквито са. Каква полза е имало някога от разумните обяснения, като изключим дадено малцинство от населението, през всички периоди от историята? Никой не иска и да чуе.
— Някои искат — отвърна Маси. — На тази планета милиони хора са гладували до смърт и докато децата им са линеели и умирали като мухи, те са отправяли молитви към кравите, скитащи по улиците. Сега те строят свои собствени атомни електроцентрали и изстрелват ракети към Луната. Бих казал, че постигнаха много.
— Но минават столетия, докато от тези неща започне да капе — отбеляза Феърли. — Ние не разполагаме със столетия. Нито едно масово обществено движение не е започнало в лаборатория или в лекционна зала. Силвия е права — вземете който и да е от Исус Христос до Карл Маркс, постигнал бързи резултати, и вижте как го е направил.
— И каква полза от такива резултати? — попита Маси. — Цели поколения, пропилели живота си, за да си осигурят патерици, защото са им промили мозъците и са ги накарали да мислят, че са сакати.