Той махна с ръка.
— Такова чудо не бих могъл да покажа и за сто години. — Фелбърг сви рамене и наклони стола си назад, за да опъне краката си на перваза на прозореца.
— Говорих с Дру за това онзи ден. Той изказва предположение, че промените във влажността, които предизвикват изменения в съпротивлението на кожата, биха могли да окажат влияние върху начина, по който лъчът се отразява от даден индивид. Ако е така, можеш да го откриеш с това нещо.
Замбендорф го погледна за няколко секунди.
— Какво имаш предвид? Искаш да кажеш, че би могло да отчита промените в съпротивлението на кожата от разстояние?
— Не знам, може би… нещо като действащ от разстояние полиграф. Възможно е да уловя стресови реакции, да речем, на даден човек от група хора, намираща се от друга страна на улицата или където и да е. Може да има какви ли не възможности.
Замбендорф изглеждаше заинтригуван.
— Нищо чудно и да може… кога смяташ, че ще разбереш нещо по-определено?
— Е, дай ми, да речем, две-три седмици да си поиграя още малко. Трябва да…
Сигналът на комуникационния терминал прекъсна думите му. Замбендорф прекоси стаята да отговори.
Беше Телма, обаждаше се от фоайето.
— Обади се Каспър Ланг от ДЖЕСЕК. Иска да говори с теб — каза тя.
— Дай го, Телма!
Замбендорф се обърна към Фелбърг и се ухили доволно.
— Смяташ ли, че е това, което аз смятам? Фелбърг повдигна вежди.
— Предполагам, че е това. Както и да е, скоро ще разберем.
Преди няколко седмици „слушалката“ им в НАСО беше казал на Замбендорф и екипа му всичко, което искаха да знаят за причината Маси да бъде изпратен на Марс и за категоричността на НАСО. Беше странно следователно, след като нещата бяха утихнали, Бъртън Рамелсън да кани Маси на банкета в дома си в Делауер. Единственото обяснение, което Замбендорф или който и да е от останалите можеха да дадат, беше, че ДЖЕСЕК е решила да хвърли последния коз и да подкупи Маси, въпреки че беше пределно ясно, че подобен опит е губене на време и усилия. Замбендорф беше допуснал — беше близо до ума, — че шефовете на ДЖЕСЕК независимо от всичко ще следват неотклонно определената линия на поведение и се беше обзаложил с Ото Абакоян че най-късно два дни след банкета Ланг ще се обади да го информира за срещата с Маси, за която се предполагаше, че Замбендорф още не знае.
— Каспър, добър вечер — поздрави Замбендорф, когато екранът светна. — Кое време е на изток, за бога, вие там не спите ли? С какво мога да ти бъда полезен?
— Здравей, Карл — отговори Ланг.
Както винаги той остана сериозен и премина направо към въпроса.
— Слушай, има нещо ново за Маси, което трябва да знаеш.
Замбендорф се направи на обиден.
— О, драги Каспър, понякога наистина си мисля, че не вярваш в мен. Допускаш ли, че не съм научил вече? По лицето на Ланг премина леко раздразнение.
— Карл, моля те, работата си е работа. Нека да бъдем сериозни.
— Но аз съм напълно сериозен. Ти и колегите ти сте се опитали да подкупите Маси да се откаже от мисията, като сте му предложили огромни средства за изследванията му и какво ли не още от този род, а той не е проявил никакъв интерес. За това ли става дума или имаш още нещо да добавиш?
Замбендорф обичаше догадките. За момент Ланг като че беше искрено изненадан.
— Но интуицията ми може да ме лъже понякога — продължи Замбендорф, като се усмихваше. — Така че, моля те, Каспър, продължавай и ми разкажи какво се е случило.
Докато Ланг предаваше накратко, разговора с Маси, Замбендорф слушаше внимателно, присвил очи. След като Ланг свърши, няколко минути той не каза нищо, погълнат от собствените си мисли. Фелбърг седеше мълчаливо и си записваше нещо за апаратурата, после вдигна очи и изви едната си вежда, като разбра, че Замбендорф се готви да каже нещо.
— Джо, толкова ли сме важни за тази мисия… имам предвид за ДЖЕСЕК? — попита Замбендорф.
Фелбърг навъси чело и прекара пръст през устната си.
— Е, предполагам, че все още става дума за това, за което сме говорили по-рано — колкото повече народ пощурее по космоса, толкова по-добре за бизнеса.
— Да, но основната задача на мисията не е ли да събере данни, свързани с по-нататъшното изграждане на колониите? — попита Замбендорф.
— Да… предполагам.
— И никой не може да твърди, че нашето присъствие там е от съществено значение за изпълнението на тази задача, нали… или поне, че е толкова важно?
— Не… не мисля.
Замбендорф кимна, намръщи се, направи няколко крачки и застана с лице към отсрещната стена. Отново настъпи тишина. После Замбендорф се обърна.
— Нещо не е наред, Джо. Защо хора като Бъртън Рамелсън и Грегъри Бул трябва да се намесват лично в тази история? С това би трябвало да се занимават постоянните членове на ръководството на ДЖЕСЕК. А ако НАСО не се оттегли и ръководството не се справи, тогава трябва изобщо да се откажем от идеята. Всъщност в НАСО навярно това са очаквали. Но не стана така. Какъв е изводът?