— Най-ужасното и най-грозното нещо, което съм виждала през живота си! — каза Клариса Ейдстад, когато совалката на Европейския отдел на НАСО доближи „Орион“ на Десет хиляди мили над Земята. — Та те са прекопирали разбивачка за яйца!
Екипът трябваше да излети от Ел Пасо в Тексас, но в последния момент беше прехвърлен в Куру, Гвиана, тъй като служителите от НАСО бяха решили да не предизвикват демонстрантите, обсадили площадката в Ел Пасо. Беше открито, че една от съставките на изхвърляните от ракетата вещества предизвиква рак в мишките, когато са обработвани с нея в продължение на шест месеца при концентрация, десет хиляди пъти по-голяма от тази, измерена в облака веднага след излитане.
— О, не съм съгласна, Клариса — каза Телма, като се отпусна назад на седалката и изви глава на една страна, за да наблюдава картината на екрана в кабината. — Дори смятам, че в известен смисъл е доста красив.
— Така ли? Тогава ще знам никога да не ти купувам за подарък разбивачка за яйца. Току-виж си я сложила в рамка и си я окачила на стената.
— Аз не говоря за външния му вид — отвърна Телма. — Имам предвид онова, което представлява. Някой ден хората сигурно ще летят към звездите с нещо, произлязло от него.
— Колко забележително!
Клариса отново се опули през очилата си с форма на пеперуда към екрана.
— Знаеш ли какво? Кухнята ми никога вече няма да изглежда по същия начин след това, което ми каза.
Озмънд Периера, който седеше един ред пред тях, извърна глава.
— Чудя се дали когато това стане, ще сме достигнали равнището на извънземните междузвездни пътешественици, посетили Земята около средата на холоцена. Изглежда напълно вероятно да са пътували с помощта на реактивни психосимпатически излъчвания, настроени на вълната на енергийния спектър на мозъка им. Геометричното подреждане на многобройните древни монолити може да се тълкува като създаване на математическа прогресия, която отразява съответните психически резонанси.
— Сега мога да поспя — промърмори сухо Клариса в ухото на Телма. — Винаги съм се чудела какво означава геометричното подреждане на монолитите.
— Наистина е вълнуващо — подхвърли Телма на Периера с по-висок глас. — Затова ли пирамидите навсякъде са с една и съща форма?
Преди Периера да може да отговори, Джо Фелбърг, който седеше зад тях със Замбендорф и Ото Абакоян, се наведе напред и се намръщи при вида на „Орион“, който все повече изпълваше екрана.
— Какво има, Джо? — попита Дру Уест от мястото си до Телма.
Фелбърг остана няколко секунди втренчен в огромния кораб, заобиколен от совалки, сервизни и снабдителни кораби, и в хаоса от контейнери, тунели, резервоари и разнообразни съоръжения, които през следващите три дни до излитането от земната орбита щяха постепенно да бъдат наместени в кораба.
— Вижте онези три совалки в задната товарна секция… и другата, дето чака, встрани — каза накрая той.
— И какво? — попита Телма.
— Това не са стандартните модели на НАСО. Две от тях са военнотранспортни, от Вандънбърг или от Травис, а едната от другите две прилича на войскови транспортьор на Британските военновъздушни сили. Какво, по дяволите, правят тук?
От мястото си до него Замбендорф извърна глава и погледна въпросително Абакоян. Абакоян вдигна озадачено вежди. Странният факт, че Рамелсън и неговите колеги се месеха в мисията повече от обяснимото, беше последван от друг — курса за обучение в центъра на НАСО в Шарлот, Северна Каролина, който имаше за цел да даде основните знания и умения, необходими за всеки участник в космически полет — как да облече и да си служи със скафандъра, правилата за безопасност, действащи на борда на кораба и в извънземна среда, начина на действие при критични обстоятелства и т.н. Но съставът на мисията, с който се срещнаха там, беше сравнително с по-ниско положение — инженери, учени, техници по поддръжката, лекари и администратори. Висшето ръководство на мисията, офицерският корпус или който и да е от горните клони на организационното дърво будеха подозрение не само с отсъствието си, но и с факта, че за тях изобщо не се споменаваше. А както Дру Уест беше забелязал, хората, които участваха в курса и бяха в списъците на състава, не приличаха на представители на обществените групи, предвидени за космическите колонии. Имаше твърде много учени и университетски специалисти — бактериолози, вирусолози, биолози, физици, химици, социолози, психолози… даже няколко лингвисти и един криминолог. Явно мисията предлагаше големи възможности за разнообразни изследвания, които академичното общество не можеше да пропусне — не всеки ден заминаваха автобуси за Марс — но чак пък толкова големи? Къде бяха селскостопанските специалисти, работниците от промишлеността, чиновниците и хората от услугите, които би следвало да представляват голям процент от една предполагаема колония? Такива хора почти нямаше. Това също изглеждаше странно.