— О!
Маси се постара да запази тона си неутрален. Точно сега не му се щеше да се впуска в дълги дебати. Въпреки че не беше споделил с никого каква е главната му цел в мисията, въпросът за включването на Замбендорф често беше предмет на обсъждане в центъра за обучение и Маси беше принуден веднъж да изрази мнението си. Уейд се беше представил като учен и очевидно беше съветник на няколко правителствени комисии, но той приемаше Замбендорф съвсем сериозно. Маси се чудеше по какви въпроси точно съветва правителството.
— Мисля, че знам защо е тук — каза Уейд след кратка пауза.
Той замълча, изчаквайки Маси да го попита защо Замбендорф е тук. Маси не го стори. Уейд обаче продължи:
— Добре е известно, че Съветите провеждат обширни изследвания в областта на паранормалните явления от години, постигнали са и успехи.
Маси преглътна с усилие, но не каза нищо. Винаги е имало анекдоти за анекдотите за нещата, които се предполага, че хората са извършили, но никога нищо не е можело да бъде доказано. Уейд извади от джоба на сакото си лула и заръкомаха с нея.
— От известно време се предполага, че са направили някакъв значителен пробив и много от експертите твърдят, че главният съветски център на тази дейност е марсианската им база на Солис лакус — доста далече от земното влияние, както виждаш.
Уейд замълча и започна да пълни лулата си от една кесия с тютюн.
— Е, предполагам, че знаеш как приемам всичко това — произнесе Маси неопределено, докато се чудеше притеснен дали разговорът е показателен за това, какво го чака през следващите петдесет дни.
— Но всичко съвпада — каза Уейд. — Знам, че си малко скептик, Маси, но аз вярвам в научния подход, който означава, че трябва да сме непредубедени, с други думи — да приемем, че съществуват неща, които не можем да обясним. Дали можем да го обясним или не, трябва да приемем, че Замбендорф е надарен с някои необикновени способности.
Той погледна Маси, сякаш останалото бе прекалено ясно, за да бъде изречено.
— Е, аз мисля, че Замбендорф е част от западна изследователска програма, създадена да съперничи на съветската в овладяването на паранормалните явления… или даже да й противодейства. Може би затова изпращат Замбендорф на Марс.
Маси зяпна, но преди да може да каже каквото и да е, Уейд допълни тържествуващо:
— А това обяснява защо тук има военни — да осигурят проекта срещу евентуално вмешателство от страна на Съветите на Солис лакус. Сигурно вече си разбрал за тях?
Маси кимна.
— Казаха ни, че идват с нас да проведат учения в извънземни условия… Пентагонът в последния момент бил откупил известна част от местата на кораба или нещо подобно.
Уейд поклати глава.
— Това е за параван. Знаеш ли колко са? Когато пристигнах, имаше три транспортни совалки — специални части на САЩ, подразделение британски десантчици, френски парашутисти. Това не са няколко места, купени в последния момент. Всичко е планирано доста отдавна… Совалките са в задната част, значи ще стоварват тежко оборудване.
Той извади запалка и загледа Маси над лулата си, докато я палеше.
— Всъщност не бих се изненадал, ако целта е да се предизвика конфликт със Съветите на Солис лакус, за да се премахне базата им. Може би нашите хора са замислили нещо, което ние двамата не сме и сънували.
Маси се отпусна тежко назад и смаяно извърна глава. Сигурно никой в Пентагона или където и да е не приема глупостите за Съветите толкова сериозно… Важни сектори в държавната администрация и в частните компании обаче се ръководеха от политически и икономически идеолози, неспособни да различат смисленото научно съждение от псевдонаучното бръщолевене и въпреки това разполагаха с власт, далеч превишаваща тяхната компетентност. Ако слушаха глупаци като Уейд, биха могли да повярват на всичко. Безумното съперничество, парализирало за поколения нормалното развитие на много страни на Земята, положително няма да бъде пренесено в друг свят чрез нещо така нелепо както „паранормалното“.
Маси отново се загледа в синьо-зеления образ на Земята с нейната накъсана пелена от облаци. По някакъв начин човешката раса трябваше да проумее с колективното си съзнание, че не може да разчита на магически сили или на всемогъщи покровители, които да я спасят от собствената й глупост. Човекът трябваше да се довери на собствената си интелигентност, разум и способност да се грижи за себе си. Решението беше в собствените му ръце. Ако избере самоунищожението, останалата част от земната биосфера — далече по-издръжлива, отколкото популярната митология може да допусне — едва ли би забелязала разликата, а ако я забележи, няма да е за дълго. Колкото до останалия Космос, разпростиращ се на милиарди светлинни години отвъд границите на Земята, изчезването на човека не би било по-съществено от гибелта на колония микроби, причинена от пресъхването на някоя локва някъде в Монголия.