Въпреки че нищо не се промени по лицето му, Замбендорф моментално застана нащрек.
— Разбира се — каза той, като се стараеше тона му да остане равнодушен. — Какво говорите, Майк? Къде другаде може да отиваме?
— Добре, не сте ли вие великият ясновидец, който предсказва бъдещето? — В усмивката на О’Флин за миг пробягна лека ирония. — Надявах се, че може би вие ще ми кажете.
През живота си Замбендорф беше излизал и от по-трудни положения.
— Какво говорите? — попита отново той. — Кое ви кара да мислите, че може да отиваме някъде другаде?
О’Флин задъвка клечката и за секунда-две се загледа с любопитство в Замбендорф, после смачка чашата и я пусна в отвора за изхвърляне на отпадъци. Изправи се и кимна с глава към вратата.
— Елате. Ще ви покажа нещо.
С дълги плавни скокове — най-икономичният начин за придвижване в условията на почти нулева гравитация — той се понесе към пространството навън. Замбендорф се измъкна от мястото си и го последва.
О’Флин премина между наредените в отсека сандъци и спря пред голяма площадка, където в шаситата си един върху друг почти до тавана стояха три транспортьора. Няколкото механици от НАСО, които се въртяха около отворения люк на един всъдеход в дъното на следващия хангар, и друг, който проверяваше нещо от издигната във въздуха подвижна работна платформа, продължиха работата си, без да им обърнат особено внимание. О’Флин махна с ръка към най-долния транспортьор — едноместен, с височина около петнадесет фута, боядисан в жълто, с шест огромни колела. Затворена кабина с множество антени и издатини образуваше предните две трети, а плетеница от метални връзки, тръби и резервоари — задната му част.
— Вижте тия колелета — каза О’Флин, като сочеше. — Те са с вериги с голяма теглителна сила и намалено триене — не това ти трябва, ако решиш да се поразходиш на място като Марс.
Той се наведе и посочи двойка къси тумбести дюзи, стърчащи под челната част на транспортьора.
— Знаете ли какво е това? Плазмени горелки и вентилатори — не най-нужното, ако човек заседне в пясъците.
— За какво могат да служат подобни неща? — попита Замбендорф, като се взря по-отблизо.
— Лед — отговори му О’Флин. — Много лед. Той посочи с палец към задния край.
— А там отзад е пълно с маркучи за пара, нагревателни вакуумни тръби, все неща, дето човек би искал да са му подръка, ако очаква да има работа с лед. Е, къде толкова лед на място като Марс?
Той се измъкна изпод транспортьора и почука с кокалчето на пръста си по външната стена на кабината.
— Тия стени издържат четири атмосфери — отвън, не отвътре. Марс има ниско атмосферно налягане.
Замбендорф погледна изпитателно за секунда лицето на О’Флин, после отново се обърна към едноместния транспортьор. О’Флин отстъпи крачка назад и посочи към корпуса на нисковисочинния петнадесетместен аеробус, поставен на най-горното шаси на хангара.
— А този флайър там виждате ли го? Крилата му сега са свалени и не можете да ги видите, но те са прекалено къси и малки, за да свършат някаква работа в разредена атмосфера. Да, Марс сигурно доста се е променил, откакто за последен път четох за него, освен ако не съм се объркал.
— Но… това е невероятно!
Замбендорф вмъкна в тона си съответна нотка на изумление, докато мисълта му препускаше през възможните обяснения.
— Питали ли сте някого от шефовете си за това? О’Флин сви рамене.
— Какъв смисъл има да питам някого за нещо, дето вече да ми го е казал, ако искаше да го знам.
Той пъхна палци в колана си и се отдръпна назад.
— Във всеки случай почти всички вече са на борда. Скоро всеки ще започне да говори и тогава ще започнат и въпросите. Аз самият не съм ясновидец, разбирате ли, но имам смътното чувство, че няма да чакаме дълго и за отговорите.
— Ау! Две водородни бомби всяка секунда? Наистина ли не се шегувате?
Телма беше зяпнала през масата с широко отворени очи младия спретнат капитан от НАСО, облечен в униформа на офицер от авиацията. Около тях, само два дни преди излитането на „Орион“, атмосферата на препълнения бар в салона за отдих в глобус IV беше съвсем задушевна.
Лари Камбъл, горд със зачисляването си в състава на екипажа на генерал Ванц — командира на „Орион“, отпи от джина с тоник и се ухили успокоително.
— Е, те са съвсем малки и са под пълен контрол. Няма нищо тревожно. Ще се грижим добре за вас.
— Но това звучи толкова страшно! Искам да кажа как може някой да се научи да контролира такова нещо. Трябва да сте много способен. Коя зодия сте?
Под масата Телма беше примъкнала край стената куфарчето на Камбъл така, че да го достига с върха на пръстите на ръката си, отпусната уж случайно върху съседната седалка. Тя се, премести малко и вдигна чаша, за да отпие от мартинито си, докато скришом буташе куфарчето под масата зад нея.