Камбъл се загледа за миг в чашата си, после въздъхна и се усмихна снизходително.
— Нека да приемем, че усвояването на физиката на термоядрените процеси няма нищо общо с това, кога съм роден. Тези неща — той посочи капитанските знаци на пагоните си — не се дават за познания за зодиите.
— Така ли? — учуди се Телма. — Но вие трябва да знаете как да направлявате кораба. Как може да правите това, без да знаете всичко за звездите и планетите?
На съседната маса Дру Уест допи питието си, стана и напусна бара, преметнал небрежно сако през ръката си, за да скрие куфарчето, което носеше.
Камбъл прехапа стеснително устна.
— Вижте, аз… ммм, аз не искам да изглеждам като прогимназиален учител иди нещо такова, но астрологията и астрономията наистина се различни неща.
— Да, разбира се, всеки го знае — оживено се съгласи Телма. — Астрономията се ограничава с това, което може да се види през телескопа, астрологията обаче обхваща много повече, защото се разкрива директно на съзнанието, така ли е? Изчетох всичко за това В „Тинкинг умън’с мънтли дайджест“.
— Е, не съвсем… Ако искате, ще ви обясня каква е всъщност разликата. Но трябва да ви предупредя, че е възможно да се наложи да промените някои от представите си, на които може и много да държите.
— О, наистина ли, Лари? Само си представете — един истински капитан на звездолет да си направи такъв труд единствено за мен! Сестра ми ще се побърка, като й кажа.
В мъжката тоалетна до входа на бара Дру Уест вече беше отворил ключалките на куфарчето и започна да отделя по-интересните документи и да ги подава през преградката в съседната кабинка, където Джо Фелбърг ги снимаше. Пет минути по-късно, когато Фелбърг влезе в бара с куфарчето на Камбъл, поставено в друго кожено куфарче с подвижно дъно, масата, на която беше седял Уест, беше заета. Фелбърг си проби път през навалицата, спря недалече от бара, извади от джоба си дребни пари и започна да търси монети за автомата за цигари, като междувременно постави куфарчето до съседната на Телма седалка. Куфарчето на Камбъл остана до стола, когато Фелбърг се запъти към автомата, но движението на крака му, с което го плъзна към чакащата ръка на Телма, беше толкова плавно, че капитанът, седнал на другия край на масата, даже и не усети, че някой е бил до него, докато възхваляваше чудесата на вселената и разнищваше нейните загадки.
В административната секция на глобус I Клариса Ейдстад тропна сърдито с писалката си по бюрото на Хърман Торинг, сякаш да подчертае същността на думите си.
— Вижте какво, господине, аз също трябва да си гледам работата. Аз отговарям за рекламата на екипа, ясно ли е? Това означава, че трябва да изпратя информация за обществеността. Как мога да изпратя тази информация, след като няма нормални връзки? Така че направете нещо.
Торинг вдигна отбранително ръце.
— Добре, Клариса, изслушах ви, ще направя каквото мога. Но трябва да разберете, че имам и куп други отговорности и задължения. Тази мисия е важна и за всички останали.
Торинг имаше вид на човек, роден да носи отговорност и да поема задължения. Загорялото му теме лъщеше сред полукръг от черна къдрава коса, а очите му зад очилата с дебели рамки, закрепени на месестия му нос, приличаха на пържени яйца. Беше по риза със запретнати ръкави, жилетката му беше разкопчана, а възелът на вратовръзката му беше разхлабен на два-три инча под разтворената яка.
Клариса махна рязко с ръка, считайки разговора за приключен.
— Добре, ако нямате власт да промените нещо, значи си губя времето. Мислех, че вие сте шефът тук. С кого трябва да разговарям всъщност?
Както се очакваше, думите попаднаха в целта. Кокалчетата на пръстите на Торинг побеляха, а на слепоочието му изпъкна една вена.
— Вие вече разговаряте с когото трябва — произнесе той възмутено. — Аз съм старшият програмен директор от Глобъл къмюникейшънс нетуъркинг и нося пълна отговорност за информационните връзки. Това е много важна длъжност и вече ви казах, че ще направя всичко, което е по силите ми.
— Да? Пфу! Важна? Кой ви каза? Какво е това „информационни връзки“? Искам да говоря с капитана.
— Какъв капитан?
— Вент… Вант… който и да е. Как се казва този, дето кара кораба?
— Имате предвид генерал Ванц? — попита Торинг с ужас.
— Точно така. Къде да го намеря?
Торинг тръсна глава и изстена отчаяно.
— Вижте, Клариса, повярвайте ми, не може да занимавате генерал Ванц с подобно нещо. Той така или иначе не знае нищо. С това се занимава директорът по комуникациите и аз ще докладвам направо на него. Съгласна ли сте?