— Тогава искам да говоря с директора по комуникациите.
Торинг вдигна ръка към челото си, затвори очи и остана така няколко секунди, попипвайки рамката на очилата си, после отново поклати глава и погледна Клариса. Преди да успее да каже нещо, една от секретарките в преддверието извика:
— Имам връзка с Ню Йорк, мистър Торинг. Съжаляват, но Хепърстайн в момента е на съвещание. Може ли да ви потърси утре?
Торинг въздъхна, изправи се, заобиколи бюрото и тръгна към вратата.
— Не, не може да се чака до утре — каза той обезпокоено. — Трябва да ми отговори днес. Проверете дали са му изпратили съобщението и дали той знае, че е лично от мен.
— Добре.
— Кого се опитвате да будалкате? — попита Клариса, когато Торинг се върна на бюрото си и седна.
В гласа й прозвуча нотка на съмнение, но изражението й стана малко по-почтително.
— Обзалагам се, че даже не знаете кой е директорът по комуникациите. Каква връзка има вашата работа с подобен човек?
Торинг вирна брадичката си и за миг на лицето му се изписа самодоволна усмивка.
— Е, може и да се изненадате, госпожо, но за ваше сведение моите задължения в тази мисия изискват да съм запознат с най-различни поверителни материали, за които вие не знаете. Затова трябва да ми имате доверие, като ви казвам, че ще направя каквото мога, за да ви съдействам. Но това е всичко, което мога да ви кажа. Просто засега приемете, че имам повече грижи, отколкото предполагате.
Войнствеността на Клариса се изпари. Тя се наведе напред, погледна крадешком към отворената врата и прошепна, заговорнически:
— Какви?
Торинг инстинктивно сниши глас.
— Хайде, Клариса, знаете, че не мога да ви кажа — промърмори той, като потри носа си.
— Но аз искам да знам — настоя Клариса с разширени от възбуда очи. — Да не се прави експеримент с групов секс в космоса? Или може би отиваме в друго измерение? Можете да ми кажете. Имам ли вид на човек, който ще тръгне да разправя наляво и надясно какво е чул, особено нещо, което ми е доверено от един директор по информационните връзки. Торинг се намръщи, сви объркано устни за миг, после прошепна:
— Не мога да направя това… но ако ви кажа, че е нещо много важно, ще ме оставите ли на мира да си гледам работата?
— Но разбира си. Не бих искала да се забърквам в нещо, което може да застраши националните интереси или нещо подобно.
— Е, близо сте до истината — каза Торинг, като кимна мрачно. — Точно за това става дума. Вие бихте могли да ни помогнете много, ако стоите настрана.
— Колко е важно? — попита Клариса, като прикриваше устата си с ръка и говореше с крайчеца на устните си. — Да не са намерили на Марс пирамиди за космическа енергия? Ще водим ли битка с КГБ за тях?
— Нищо подобно. Но ще ви кажа следното — ръководител на мисията е Даниъл Лихърни, заместник шеф на Националния съвет за сигурност на САЩ. Негов помощник-командир ще бъде Чарлс Жиро, който е свързан с френското правителство. Те и щабът им-вече са на борда, пристигнаха вчера, без да се известява за тях. Това трябва да ви говори достатъчно.
— Никога не съм чувала за тях, но изглежда са важни птици — каза Клариса… — Това е вълнуващо. Друго? Торинг рязко се облегна назад и поклати глава.
— Казах ви повече, отколкото трябваше. Повече не мога да ви кажа, Клариса… Но отсега нататък не ме безпокойте, моля ви.
— Никога не съм си представяла… Сигурно доста неща се ви на главата.
— Точно това се опитвам да ви обясня.
— Добре, разбрах. Не се тревожете, ще пазя тайната. Можете да разчитате на мен. Знаете ли, винаги съм искала да бъда агент на ЦРУ или нещо подобно. Мисля, че щях да се справям добре. Имате ли… ммм… имате ли такива хора, които да работят за вас?
Клариса погледна Торинг с надежда.
— А? О, не, боя се, че не.
— Жалко. Е, добре, ако имате някакво секретно съобщение за директора по комуникациите или нещо такова, можете да се обърнете към мен.
— Какво? О, да, разбира се. Ако се появи нещо такова, ще ви потърся.
— Добре. Е, мисля, че сега трябва да ви оставя да си вършите работата.
Клариса стана и се приближи дебнешком до вратата. Открехна я, надникна навън, после погледна през рамо Торинг.
— Съжалявам, че ви обезпокоих за такава дреболия.
— О, не мислете за това. Така е винаги… но трябва да бъдем дискретни, нали разбирате.
— Точно така мисля и аз.
В знак на уверение Клариса кимна за последен път със сериозен вид, вдигна ръка със сключени като „О“ палец и показалец и изчезна. Дълго след като си беше отишла, Торинг продължи да гледа невярващо към вратата. После се върна към действителността, разтърси глава и отново насочи вниманието си върху документите на бюрото.