— Готово ли е всичко? — попита Конъл, като стигна до тях. — Сега точно започват някакви реклами. Ние сме веднага след тях.
— Чудесно — каза Замбендорф. Конъл посочи листа в ръката му.
— Въпросите добре ли са? Има ли някои, които искате да пропусна?
— Не, добре са. Ако не бяха, щях да ви кажа предварително и да ви спестя усилието да ги пишете на машина.
От изражението му Конъл не можа да разбере Замбендорф шегува ли се или не. Той се отнасяше скептично към претенциите за паранормални способности, въпреки че обикновено трудно успяваше да отстоява възгледите си пред своите приятели. Той се ухили, после направи гримаса, като остави Замбендорф да тълкува реакцията му както намери за добре.
— Вие не вярвате? — каза Замбендорф изненадан, като го наблюдаваше с проницателен поглед. Конъл сви добродушно рамене.
— Е… Да не забравяме, че „Орион“ се движи с термоядрена енергия, не с екстрасензорна сила. Мисля, че това е доста показателно.
— Вярно — съгласи се Замбендорф. — А първите мореплавателни съдове са били движени от силата на вятъра.
— Двадесет секунди — предупреди един от техниците.
Конъл и Замбендорф заеха местата си, останалите се отдръпнаха. Сигналната лампичка на камерата светна и те се появиха в кадър.
— Пред вас отново е Дон Конъл, вече на път към Марс. След цялото вълнение около старта успяхме да разговаряме с генерал Ванц и двама-трима от неговите офицери, както и с някои от учените, които са с нас. Сега бих искал да поздравя още един участник в мисията, който в момента е тук, вдясно от мен. Здравей, Карл Замбендорф!
— Здравей, Дон!
— Карл, мисля, че ти също участваш за пръв път в подобно пътуване. Така ли е?
— Е, в материалното си тяло, във всеки случай… да.
— Смята се, че си в състояние да правиш свръхестествени предсказания за бъдещи събития. Какво ще кажеш за Марс? Има ли нещо свързано с мисията, което би искал предварително да съобщиш, някакви по-силни изживявания, които ни чакат на Червената планета, големи изненади, нещо такова?
— Марс?
Конъл изглеждаше изненадан.
— Е, да, разбира се. Има ли нещо, което би искал да предскажеш, някакви събития след пристигането ни там?
— Ммм… Ако нямаш нищо против, Дон, предпочитам да не отговарям на този въпрос… по причини, които ще станат ясни, когато му дойде времето.
— Хей, това звучи като прокоба. Какво искаш да ни кажеш, Карл?
— О, нищо тревожно. Нека само да кажа, че не бих искал да изпадам в положение да бъда обвиняван от съответните власти в недискретност. Както казах, причините скоро ще станат ясни. Наистина няма място за тревога, за предпазливост — може би, но не за тревога.
— Чудя се какво може да означава това. Предполагам, че просто трябва да изчакаме и да видим, а? Вярвам, че всички там, на Земята, ще запомнят това. Карл, искам да те попитам още нещо, което засяга всички тези учени и други специалисти тук, на кораба. Те притесняват ли те?
— Определено не. Защо трябва да ме притесняват? Не сме ли всички ние по един или друг начин учени?
— Е, може би, но е факт, че голяма част от представителите на… да кажем, по-ортодоксалните клонове на науката са склонни да изразят скептицизъм по отношение на твоята специфична сфера на… на дейност. Да бъдеш затворен на космически кораб с толкова много невярващи — това не те ли безпокои?
— Фактите не се променят от силата на човешките убеждения или от броя на хората, които ги имат — отговори Замбендорф.
Той се канеше да каже още нещо, когато асистент-режисьорът кимна зад камера на някого зад вратата встрани и му даде знак. Миг по-късно се появи Джеролд Маси. Замбендорф извъртя рязко глава и погледна озадачено Конъл. Досега Замбендорф и Маси се стремяха да избегнат пряка среща, ограничавайки признаването на присъствието на другия до сдържани кимвания, разменяни при разминаване или от разстояние.
Конъл беше приготвил изненадата по прякото нареждане на Патрик Уитакър от управлението на Джи Си Ен.
— Карл, хората винаги са склонни да се нахвърлят върху теб, нали? — попита той дружелюбно. — Позволих си да помоля един от тези скептици да се включи в разговора ни, тъй като ми казаха, че е приготвил едно предизвикателство, което би искал лично да ти поднесе. Сигурен съм, че всички зрители също биха искали да го чуят.