Преди Замбендорф да може да отговори, асистент-режисьорът направи знак на Маси да приближи, а Конъл с жест го покани пред камерата.
— Драги зрители, искам да ви представя Джери Маси. Джери е един от психолозите, които пътуват с „Орион“, а освен това ми казаха, че е и доста добър илюзионист. Така ли е Джери?
— Интересувам се от тези неща — отговори Маси, като застана до тях.
— И не вярваш в съществуването на сили и способности извън познатите на ортодоксалните науки — продължи Конъл. — Във всеки случай ти твърдиш, че с помощта на обикновени фокуснически похвати можеш да повториш всичко, което Карл отдава на паранормални способности. Така ли е Джери?
Маси въздъхна дълбоко. Да каже всичко, което му се щеше да каже, би отнело часове.
— Това е така. От дълго време се опитвам да убедя хер Замбендорф да се съгласи да демонстрира способностите, които твърди, че притежава, в условия, определени и контролирани от мен. Това в края на краищата се прави във всички клонове на науката. Но той упорито отбягва да даде ясен отговор. Смятам, че пътуването, което ни предстои, и престоят ни на Марс предлагат отлична възможност и достатъчно време този въпрос да бъде изяснен веднъж завинаги. Изготвил съм програма от няколко първоначални теста, но бих приел и други предложения.
Конъл се обърна и погледна въпросително Замбендорф. Въпреки че външно запази спокойствие, Замбендорф започна трескаво да мисли. Трябваше да се досети, че Маси ще направи нещо подобно и да се позанимае повече с него. Екипът му беше твърде зает, времето не стигаше.
— О, това сме го чували и преди — отговори той без колебание. — Това, че един илюзионист може да постигне същия ефект, не доказва, че аз го постигам по същия начин. В края на краищата аз съм сигурен, че мистър Маси много убедително може да извади заек от шапката, но едва ли би могъл на тази основа да докаже, че всички зайци произлизат от шапки, нали?
— Никога не съм твърдял, че това доказва нещо — отговори Маси. — Но ако едно просто обяснение хвърля светлина върху даден факт, тогава не е нужно да се търси по-сложно или дори някакво логическо оправдание за приемането му.
— Най-простото обяснение за планетите и звездите би било, че те се въртят над Земята — изтъкна Замбендорф. — Но независимо от това всички ние приемаме по-сложното обяснение.
С малко късмет Маси можеше да бъде подведен да се отклони в сферата на философската логика, което би объркало напълно деветдесет процента от зрителите и те биха го сметнали за педантичен университетски глупак.
— Да, защото обяснява повече факти — отвърна Маси. — Но всичко това за момента е неуместно. Вие казахте, че присъствието на компетентни учени не ви засяга. Много добре, тогава това, което предлагам, ще докаже убедително този факт. Вие казахте, че фактите не се променят от убежденията. Съгласен съм: вас. Така че нека да видим какви са фактите.
Явно Маси не смяташе да се предава. Половината свят гледаше Замбендорф и очакваше неговия отговор. Ако се хванеше, Маси никога нямаше да му позволи да се измъкне.
— Е, Карл — каза Конъл след няколко секунди мъчителна тишина. — Какво ще кажеш? Ще приемеш ли предизвикателството на Джери Маси?
Замбендорф се огледа отчаяно. Зад пулта за управление на „Орион“ тълпа от офицери и членове на екипажа го наблюдаваха с любопитство. Ако тези проклетници от ДЖЕСЕК си бяха свършили работата, Маси нямаше да може да се добере до него. Беше вбесяващо. Маси беше скръстил ръце и чакаше невъзмутимо. Замбендорф се колебаеше. Тогава погледите им се срещнаха и той видя триумфа, вече озаряващ лицето на Маси. Това беше достатъчно.
Замбендорф се извърна за момент, стегна рамене и пое няколко пъти дълбоко въздух, после впи поглед в тавана, сякаш събираше сила отгоре. Когато отново се обърна, лицето му беше потъмняло от гняв, а в очите му гореше патриархално негодувание. Конъл изведнъж стана неспокоен. Даже Маси изглеждаше изненадан.
— В такъв ден?… В такъв момент, който е началото на исторически събития?… Искате от мен да разигравам сценки? Що за детинщини са това? — прогърмя Замбендорф.
Театрално наистина, но трябваше да избира — или всичко, или нищо.
— Ние, човешкият род, сме поели напред, за да срещнем съдбата, за която предопределението ни е готвило милиони години и вместо да се отдадат на постигането на целта, вашите мозъци са заети с глупости.
Конъл и Маси се спогледаха объркано. Замбендорф се завъртя към Маси и вдигна обвинително пръст.
— Аз ви предизвиквам! Имате ли представа къде ще ни отведе това пътешествие или какво ще ни разкрие? Наистина, имате ли изобщо някаква представа? Или и вие сте като останалите слепци, които вярват само в тази част на вселената, която могат да докоснат с ръка?