Лихърни се намръщи, но след малко въздъхна тежко и кимна.
— Сигурно си прав. Добре, забрани веднага всички неофициални връзки със Земята и съобщи, че след няколко часа ще направя съобщение за целия състав. И веднага ми доведи тоя медиум, мисля, че е крайно време двамата да си поговорим малко.
В Москва служител на съветското външно министерство, осведомен, че американците провеждат от години строго секретни изследвания в областта на паранормалните явления, изрази протест пред американския и европейските посланици, като заяви, че ако „Орион“ е изпратен да установи първия контакт с чужд разум, никоя от главните световни сили не може да бъде изключена. Той настоя корабът да бъде върнат обратно. Искането беше отхвърлено, като в отговора си представителите на западните държави изказаха мнение, че по всяка вероятност съветското правителство прекалено се е повлияло от слуховете и твърде много се поддава на сензации и ненаучни спекулации.
Същия ден на борда на „Орион“ Даниъл Лихърни съобщи на обитателите, на кораба, че както вече всички са разбрали, крайната цел на пътуването наистина е луната на Сатурн — Титан. Бяха показани последните изображения от европейските сонди, пуснати преди две години на Титан, на които се виждаше как се приближават някакви странни машини, после — нищо, ландърите вероятно са били унищожени. Не ставаше ясно кой или какво е създало машините. Спътникът, спуснал ландърите, беше още над Титан, но поради плътните кафяво-червени облаци от азотни съединения и въглеводороди допълнителната информация за повърхността беше малко.
Министерствата в Щатите и в Европа, по чиято инициатива беше организирана мисията, не възнамеряваха да карат никого да тръгне срещу такава неизвестност против волята си. Тъй като първата и естествена реакция на повечето хора, изправени пред подобна перспектива, е страх и безпокойство, според първоначалния план истината трябваше да се съобщи, когато „Орион“ е на няколко седмици път от Земята, което щеше да позволи на всеки да прецени положението и да размисли върху последиците. Беше предвидено от Марс да излети транспортьор на НАСО, който да пресрещне „Орион“ и да прибере всички, които решат да се върнат. Очакваше се след съответното обсъждане по-голямата част от състава да реши да продължи пътуването и да се постави на разположение на мисията. Лихърни изрази надежда, че точно така ще се получи. За съжаление секретността беше необходима „… за запазване на интересите и сигурността на северноамериканските демократични държави и техните европейски съюзници“, каза той.
Седем седмици по-късно, когато транспортьорът на НАСО се срещна с кораба, от пътуването се бяха отказали само няколко души с по-слаби нерви. „Орион“ отново пое курса си, този път към периферията на Слънчевата система.
11
Тирг, Задаващият забранени въпроси, живееше високо в горите на юг от кроаксианския град Пергасос, на склоновете на планините, които граничеха с Великата Мераказинска пустиня.
Той живееше в нещо, което не беше колиба, но не беше и къща, и водеше не съвсем отшелнически, но определено не и пълноценен живот. Домът му беше разположен на малка полянка сред приятна горичка от машини за изтегляне на медни и алуминиеви проводници, матрици за отливане, копирни преси и величествени пилони, които поддържаха балдахин от силови и съобщителни кабели, а сред всичко това припкаха нитовачки, грациозно се движеха точкови заварячки, от време на време тежко преминаваха огъвачки на тръби и с тракането, свистенето, бръмченето и дрънкането си създаваха една успокоителна атмосфера, която го откъсваше от света на смъртните и техните светски дела и той оставаше сам с мислите си. Отзад на полянката имаше ниска ледена канара, която сякаш подпираше склона, издигащ се нагоре към планината, от едната му страна минаваше коритото на потока от течен метан, който се лееше игриво през катаракти и ледени блокове между бистри вирове, където във върховия период на сиянието нагазваха, валяха се и потапяха своите нежни вентилационни накрайници електролизатори за отделяне на цинк и изпарители за утаяване на калий.
Сегашния си дом Тирг беше отгледал сам, научавайки занаята от един стар свой приятел, строител в Пергасос. След като хвърли доста труд да разчисти мястото от излезли от употреба стоманени решетки и рамки, от скелета на един трансформатор, който упорито се държеше за бетонната си основа, и от храсталака от железарии, той покри участъка от въглеводородна почва под канарата с азотна глина, събрана от коритото на потока, и на десет крачки от основата на канарата засади материала за външната стена, като изви краищата й навътре така, че да опрат от двете страни на входа на една суха пещера. После постави основите на вътрешните стени, като очерта местата за всекидневна, трапезария, работна стая и библиотека и докато ги поливаше старателно с метанови разтвори, взети от гората, кастреше и оформяше прозорците и вратите, докато стените израснаха и отгоре се сплетоха в полусвод. Разшири пещерата отзад и я превърна във втора работна стая и килер. Самите прозорци и врати израснаха от вторичните култури, присадени на отворите, когато рамките бяха добили вече нужните форми и размери, а по-едрите мебели, получени от предварително оформени миниатюрни модели, бяха закупени от града. Метанопровод от горски тръби осигури течащ метан от потока, а силов кабел от близкия разпределителен стълб осигури всички удобства за домашно зареждане. За да придаде на помещенията рустикалния вид, който отговаряше на вкуса му, Тирг облицова стените с излъскани листове от проста сплав, взети от една валцовъчна машина на миля надолу по потока, и покри подовете с керамични блокчета и парчета метал от една частично разрушена леярна, на която се натъкна, докато се разхождаше край скосените ливади под малката монтажна линия на склоновете от северната страна на реката.