Внезапен стържещ звук в края на поляната прекъсна мислите му. Миг по-късно стърженето се превърна в шумно тракане, когато Рекс заскърца с резците си и затича възбудено напред-назад пред пътеката откъм гората. Тирг се изправи точно когато там се появи една висока фигура, облечена в изтъкана от жица туника и черна пелерина от въглеродни влакна. Носеше шапка, направена от колелата на булдозер за лед.
— Долу, Рекс! — каза Тирг. — Това е Грурк, който ни прави неочаквано посещение. Би трябвало да го познаващ вече. После добави по-високо:
— Е, здравей, братко Чуващи гласове. Твоите гласове ли те доведоха по тия места или ни носиш вести от външния свят?
Грурк навлезе в поляната, премина между ваните за отлагане на метални соли от едната страна на градината на Тирг и декоративната леха от свръхминиатюрни лазерни пробивни и фрезови глави, които старателно дълбаеха изящни естетични шарки върху подредените използвани цилиндри за газ и стари корпуси от помпи. Радиаторните му перки явно бяха загрели от усилията и той изпускаше охладителни пари.
— Напоследък из небето се носят странни гласове, такива не съм чувал никога досега — отговори той.
Грурк не се усмихна на поздрава на Тирг, но той беше мистик, така че никога на нищо не се усмихваше.
— Сигурно е поличба за велики събития, които скоро ще се случат. Призован съм да отида в Мераказинската пустиня и там да намеря Откровението, което мнозина са търсили. Защото е писано, че…
— Да, да, знам всичко това — каза Тирг, като вдигна ръката си от сребърна сплав, сглобена от сложни застъпващи се и плъзгащи се модули. — Влез и отдъхни. Изглеждаш жаден. Имаш нужда от глътка освежаващ планински метан. Не знам как можеш да пиеш тая мръсотия, дето тече по метанопроводите в града.
Тирг го въведе вътре и Грурк с благодарност се отпусна на кушетката до стената в трапезарията. Докато Тирг наливаше чаша охладителна течност, Грурк избра един от силовите щепсели на трансформаторния блок, всеки от които доставяше специфична сила и настроение, издърпа го докрай и го свързва с щепсела в гнездото под брадата си.
— А, така наистина е къде-къде по-добре — съгласи се той след няколко секунди.
Тирг му подаде чашата, после погледна ръцете му и надолу към краката му, обути в гумени сандали. Той махна към галваничното приспособление.
— Ако някъде си изхабен, заповядай.
— Ти зареди ли се вече?
— Да, взех една порция. Мога да ти препоръчам една нова смес от хром и ванадий, трябва да я опиташ. Много е вкусна — домашна, направо от градината. Или може би порция смазочна смес?
Грурк поклати глава и зрителните му матрици отново заблестяха.
— Целта на посещението ми не е да си губя времето в сладки приказки, Тирг. Трябва да се отзова на по-висш повик и наистина нося три новини — лоши новини, о, братко, който отдаваш душата си на черната магия. Твоята ерес те подведе! Кралският канцлер е издал заповед по време на следващото западно Сияние да бъдеш изправен пред Върховния съвет на духовниците, за да се отречеш от публичните си изявления, с които отхвърляш Светото писание. Войници от Кралската гвардия вече тръгнаха от града и ще пристигнат тук през това сияние. Бягай сега и спасявай грешното си тяло, докато е живо, защото грешната му душа сигурно вече е погубена от Черния господар, от когото ти никога няма да се откажеш!