— О! Сега пък какво съм казал? — попита Тирг. Независимо от тона на Грурк термичните промени по повърхността на лицето му изразяваха искрено безпокойство.
— Паметта ли ти изневерява? — попита Грурк. — Не е ли това първият симптом на лудостта, която обзема всички богохулници и ги пропъжда в пустинята, където срещат гибелта си, докато търсят съюз с прокълнатите в земите на неверниците?
— Аз бих казал, че те по-скоро бягат от духовниците и от казаните с киселина — отговори Тирг и отново попита: — И какво съм казал тоя път?
— Не отрече ли ти на пазара на всеослушание Свещената доктрина за божествената и непознаваема същност на Създателя на живота?
Грурк шепнеше, сякаш се страхуваше да произнесе думите по-високо.
— Едва ли. Това, което казах, беше, че някои от свещените постулати ме поразяват със своята необоснованост. Нима съществуването на живота не се сочи като доказателство, че е творение на Създателя… поне когато някой се помъчи да вникне в объркващата плетеница от думи?
Тирг вдигна рамене и пое малко от друг кабел, за да продължи разговора.
— Но ние никога не бихме допуснали в светските си дела подобна аргументация. Например, ако реша да измисля един непознаваем майстор на прозорци, едва ли бих могъл да твърдя, че щом има прозорци, значи майсторът ги е направил, нали? Знае се, че прозорците израстват от култури, създадени от строители. Подобно на първия, спорът е като затворен кръг — започва с приемане на това, което трябва да докаже.
Грурк, който беше вдигнал ръце, опитвайки да запуши ушите си, отново ги отпусна с измъчен стон.
— Богохулство! — възкликна той. — Що за погрешно верую е това?
— Това изобщо не е верую, а процес, чрез който истината може да бъде постигната, като се тръгне логически от простите наблюдения — отвърна Тирг. — Моята цел беше да сведа този процес до поредица от правила, които могат да бъдат записани в достъпна форма и да бъдат използвани от всички. Резултатите наистина ме изумиха. Искаш ли да ти демонстрирам няколко примера?
Грурк изглеждаше ужасен.
— Ти се осмеляваш да прилагаш правила и спрямо самия Създател? Ти би дръзнал да покажеш опростено как Той решава да изяви себе си? Ти би свел Неговите творения до нещо, разбираемо за обикновените смъртни? Що за високомерие те е обладало? Що за държане…
— О, млъкни — каза Тирг отегчен. — Не налагам никакви свои правила на когото и да е. Просто наблюдавам света такъв, какъвто е, и се опитвам да проумея правилата, които вече са изписани в него. Струва ми се, че ако Създателят изобщо е сметнал за необходимо да ни дари с разум, Той го е сторил, за да го използваме. Е, какво по-подходящо от това да го използваме за откриването на надеждни методи за придобиване на знания.
— Нима не знаеш, че има неща, които мъдрите не бива да търсят, и загадки, за които благочестивите не бива да питат? — издекламира пискливо Грурк. — Има неща, които не ни е дадено да знаем, Тирг.
— О, и откъде знаеш?
— Така е записано в писанието.
— Кой го е писал и откъде е знаел?
— Писали са го тези, които са били призвани да знаят. Истината не може да бъде достигната, като се върви по грешни пътеки. Цялото истинско знание, което е трябвало да бъде разкрито, е разкрито в Писанието.
— И кой казва това? — предизвика го Тирг. — Писанието. Отново стигаме до спор, който е като затворен кръг.
Грурк погледна отчаяно встрани и очите му се спряха на едно кълбо, покрито с непознати знаци и фигури, което стоеше в края на работната маса на Тирг.
— Твоите занимания се въртят в кръг — каза той. — Същата лудост, която порази Лофбейел, те е обзела и теб. Чух за умопомрачението, което разстройва разума му с убеждението, че светът е кръгъл.
— Проучих внимателно неговите доказателства, убедителни са — отвърна Тирг. — След процеса пред Съвета той ми повери за съхранение картите и записките си.
Той посочи към една голяма карта, която висеше на стената над работната маса — карта, каквато Грурк досега не беше виждал.
— Ето светът, по който вървиш. Много още трябва да се попълни, както виждаш, но Лофбейел ме увери, че в основни линии е доста точна. Виж колко е мъничка Кроаксия върху картата.
— Тя е правоъгълна — възрази Грурк, след като се взира известно време с безмълвен протест. — Знае се, че светът е като поднос, обграден от непристъпната Периферна бариера от планини, която крепи небето. Ти говориш за правила на разума, но даже и един глупак в най-безумното си състояние не би възприел подобен разум.