— Формата на листа, върху който е изрисувана картата, влияе на същността й толкова, колкото формата на един портрет може да причини обезглавяването на обекта — изтъкна Тирг.
— И така, светът е обезглавен от всичките си четири страни — отвърна Грурк. — Бариерата не се вижда никъде. Така че тази карта не може да представлява целия свят. Твоите думи са неверни.
— Във всичките си проучвания Лофбейел не е успял да открие нито един автентичен разказ, че някой някога е достигнал до Бариерата — каза Тирг. — Високи планини — да, огромни планински вериги, чиито проходи са по-високи от най-високите върхове в цяла Кроаксия — да, планини, чиито върхове понякога се губят от погледа, обгърнати от мъгли, не по-различни от изпаренията, които се издигат от потока навън в ранно сияние — да. Но планини, върху които се опира твърд небесен покров — никога. Винаги съществува друга страна отвъд планините и друг бряг отвъд океана.
— Сега ти отново се осмеляваш да налагаш ограничения на Създателя — обвини го Грурк. — Този път ти му определяш колко голям да бъде неговият свят. Разстоянието до Бариерата не е отбелязано. То е неизвестно и следователно непознаваемо.
— Друга причина, поради която не е отбелязано и е неизвестно, би могло да бъде това, че тя не съществува — отбеляза Тирг.
— Записано е, че съществува!
— Как може да е записано, след като никой никога не я е виждал?
— Как може да не съществува? Светът трябва да има граници.
— Защото твоето въображение има граници и не е в състояние да си представи никаква алтернатива? — попита Тирг. — Сега кой налага собствените си ограничения на Създателя? Тази карта обхваща целия свят и там няма никаква Бариера. Къде е тогава тази Бариера, ако съществува?
— Картата не може да обхваща целия свят — отговори Грурк.
— Но в нито една посока тя не оставя място за съществуване на повече свят. Тирг вдигна кълбото.
— Ето го света, Грурк! Забрави само за минута прашните ръкописи, писани отдавна-отдавна в тъмни килии от духовници, които не само че не са прекосявали, но и никога не са виждали океан и които никога не са поглеждали отвъд която и да е планина. Тази форма и само тази форма съответства на всички отбелязани факти. За плоската форма не може да се каже същото. Коя форма следователно трябва да се приеме като най-точно представяща съществуващата действителност?
Грурк се изключи от трансформаторния блок и тръсна глава в знак на протест.
— Твоите факти са неверни, не каза ли ти самият, че са събрани от пътешественици, видели най-далечните точки на север, юг, изток и запад? Но явно никой пътешественик не е посмял да прекоси точката на върха на това…
Той посочи кълбото.
— Иначе щеше да падне, както би се излял метанът от океаните. Но океаните се задържат. Ето един факт, братко Тирг, който изглежда за по-удобно си решил да пренебрегнеш.
— Известно време това не ми даваше мира и на мен — призна Тирг. — Но възможният отговор ми се яви през едно сияние, докато се разхождах в горичката. Спрях да почина малко на една ледена полянка, където се сглобяват спектрометри, и взех от един контейнер с материали парче магнит, за да вдъхна аромата му. Железните частици, които то привлече отпадъците около мястото, където седях, ме подтикнаха да си задам въпроса, дали кълбото на света не би могло да притегля всичко към себе си, както парче магнит притегля към себе си частици желязо — от всички посоки. Точно както всяка линия към магнита е еднакво „надолу“ за желязото, така „надолу“ във всяко място върху кълбото на света би било приближаването към повърхността. Метанът от океаните тогава би се стремял към равнище, което е най-близо до центъра и би останал в най-ниските места, което, както знаем, е вярно. Така че, както виждаш, фактът е обяснен. Тирг замълча, но Грурк не каза нищо. Тирг вдигна кълбото, гледа го миг-два, после продължи с по-сдържан тон:
— Фактът, че никой никога не е виждал Бариерата, на която се крепи твърдо небе, ме кара да се запитам дали наистина небето изобщо е твърдо. Би могло да не е нищо повече от изпарения? А ако е така, докъде се простират те? До безкрайност? Ако не, какво има зад тях? Възможно ли е да има други светове? Тези въпроси ме вълнуват. Откакто си ги зададох, след като се запознах с работата на Лофбейел, аз започнах да изучавам цикъла на пълните, сияния и на полусиянията, както следват едно след друго над света. При положение че светът наистина е кълбо и небето — нищо повече от изпарения, сияйните и полусияйните периоди могат да се обяснят със съществуването на два светещи обекта, които се движат отвъд небето в сложно, но повтарящо се движение. Къде в твоето Писание би могъл да намериш знанието, което да ти отговори на подобни въпроси, Грурк?