Грурк внезапно стана и с жест сложи точка на въпроса. — Не дойдох тук, за да те слушам как задълбочаваш своето безразсъдство, като прибавяш още ереси към тези, с които вече си се провинил — каза той. — Върховният съвет втори път няма да прояви снизхождение към теб. Търпението му е изчерпано. Създателят да ми прости за слабостта ми, но аз не мога да изоставя брат си, въпреки че лудостта бушува в него. Събери нещата, които ще вземеш със себе си, Тирг, и през това сияние можем да пътуваме заедно. Но в края на планината трябва да поема по друга пътека към съдбата, която ми е отредена, но която тепърва ще узная. Побързай, може би нямаме много време. Тирг го погледна тъжно.
— Съмнявам се дали някога би могъл да разбереш, Грурк, даже и до края на живота си да се опитвам да ти обяснявам. Твоите убеждения са изградени, без да търпят въпроси, докато до моите съм стигнал само след поставяне на въпроси за всичко. Каква е стойността на убежденията, ако не могат да устоят на един критичен поглед и не смеят да позволят, да бъде произнесена и думичка на несъгласие? Истината или неистината се разтреперва първа в присъствието на другата? Изглежда…
В този момент навън отново се чу тревожното ръмжене на Рекс.
Грурк се втурна към вратата.
— Твърде късно — изстена той и извърна уплашено лице, докато Тирг прекосяваше след него всекидневната.
— Те са тук. Кралските войници пристигнаха.
Тирг отиде до вратата и надзърна през рамото на Грурк.
Фигури на Конници, наредени един зад друг, приближаваха по пътеката, която водеше към поляната.
12
Тирг остана загледан няколко секунди, после жалузите над вентилационните му отвори настръхнаха озадачено.
— Това не са войници — каза той на Грурк, когато новопристигналите се появиха на поляната и ги видяха.
Той излезе и застана пред вратата. Грурк предпазливо го последва.
Въпреки че носеха оръжия, ездачите бяха облечени в грубо планинско облекло, с тежки плащове от подвижни ламаринени плочки, ризници от устойчива на киселина и топлопоглъщаща органична материя и високи до коленете ботуши от здрав полимер. Един от тях, който изглежда беше водачът им — едро, широкоплещесто робосъщество със загрубяло, обрулено лице и гъста черна брада от импрегнирани с въглерод отлагания върху долната част на лицето — прекоси поляната и спря пръхтящия от изтощение стоманен жребец пред Тирг и Грурк. Останалите се наредиха ветрилообразно в полукръг зад него.
— Разбойници, ако не греша — прошепна Тирг на Грурк. Той вдигна поглед към водача и попита с по-висок глас:
— С гости ли съм почетен или просто имам рядкото удоволствие да приветствам случайно минаващи странници?
— О, наистина си почетен — отговори водачът. Гласът му беше дълбок и твърд, но тонът му — по-скоро добродушен, отколкото груб.
— Мисля, че ти се Тирг, който задава забранени въпроси. А намираш ли често отговори?
— Колкото до първото — аз съм. А това е моят брат Грурк, Чуващ гласове. Колкото до второто, всеки нов отговор се появява неотделимо свързан с нов въпрос дали този отговор е верен. Така броят на въпросите, които чакат отговор, никога не намалява, колкото и отговори да се намерят.
Тирг обходи с поглед групата.
— Но кой е този, който ни почита с посещението си, и какво би довело такива като вас в дома на един мислител и търсач на истината? Ако сте дошли да търсите плячка или някой, който ще ви донесе голям откуп, боя се, че ще останете разочаровани. От друга страна, ако желанието ви е да починете малко и да поразсъждавате върху загадките на природата, увлечени във философска беседа, тогава има какво да ви предложа. Но не бих ви посъветвал да оставате — предадоха ми, че кралските войници са тръгнали от Пергасос насам и яздят от ранно сияние.
— Знаем всичко за тях — каза водачът. — Кралските генерали щяха да направят по-добре, ако харчеха кралските средства да купуват ум от нас, вместо да плащат на собствените си офицери. Но войниците ще намерят моста над Кабелната клисура блокиран и това ще ги забави известно време.
Той замълча и огледа двете фигури пред себе си.
— Аз съм Дорнвалд, мнозина ме наричат Освободителя на роби, други — Подстрекателя на бунтовници, зависи от това, дали издържат краля или кралят ги издържа. Дошли сме тук, за да ти бъдем верни придружители по време на пътуването ти през планините и пустинята към града Менасим в страната на картогианците.