Получените данни говореха за условия на повърхността, свързани с твърдото, течното и газообразното състояние на Метана, което поради интригуващата вероятност, че метанът би могъл да съществува като газ в долния слой на атмосферата и като течност на повърхността, играейки по този начин роля, подобна на тази на водата на Земята. Възможно беше следователно повърхността на Титан да се състои от метанови океани и водно-ледени континенти, покрити с азотовъглеводородна почва, над която от метановите облаци, образувани под аерозолната покривка, валеше метанов дъжд. Възможно беше даже отделянето на радиоактивна топлина във вътрешността да поддържа водни резервоари, които биха могли да избиват на повърхността като „ледена лава“ и да осигуряват течен субстрат за изграждането на планините и за други тектонични процеси. Но тъй като от програмите за планетарни изследвания се отклоняваха средства, за да се поддържа продължаващото безумие на надпреварата във въоръжаването, общо взето нищо ново не беше научено, преди европейската сонда да пристигне на Сатурн — почти три години преди мисията на „Орион“.
Действително, радарното картиране от изкуствения спътник „Дофин“ разкри под непроницаемите облаци на Титан съществуването на обширни океани, острови, континенти и планини и подробностите за физическата география бяха разгласени нашироко. Както разбраха обаче обитателите на „Орион“ едва след като напуснаха Земята, спътникът беше изпратил и радарни изображения на силно отразяващи обекти, което говореше за изкуствени метални конструкции, покриващи на много места огромни площи, при това твърде нагъсто, за да бъдат различени поотделно. В публикуваните информации изобщо не се споменаваше за това, както и за машините, зърнати по време на краткия живот на сондите на „Дофин“, и за високоразвитата култура, която ги беше създала. Най-малко предполагаемите размери на конструкциите и площите, които покриваха на някои места по повърхността, сочеха наличието на високо развита култура. Но почти три години уредите на спътника не бяха успели да открият някаква дейност в пространството около Тиган, нито пък да засекат каквато и да е следа от летателен апарат в долния слой на атмосферата. А като се изключат периодичните сигнали, излъчвани от няколко източника, засечени на повърхността, радиочестотният спектър беше необикновено тих.
Нищо повече не се разбра, докато „Орион“ не влезе в орбита над Титан и не започна да изпраща надолу през аерозолния слой и ниските метанови облаци разузнавателна апаратура за изследване на повърхността. Изпращаните изображения първоначално бяха озадачаващи, после объркващи и накрая, когато учените от мисията постепенно разгадаха какво означават — зашеметяващи. Оказа се, че наблюдават чужди градове, състоящи се от необикновени сгради, които наподобяваха огромни, кухи, със сложни форми растения, различни от всичко, построено според познатите методи, което беше трудно обяснимо, след като имаше също така множество примери за великолепни инженерни конструкции. Ако чужденците имаха технология за строене на заводи, защо не строяха градове, в които да живеят? Може би естетическите им схващания са такива, предположи някой.