После се появи първият признак, че в края на краищата чужденците може би не са толкова вещи в използването на своята технология. Редица изображения показваха хаотични картини, в които цели промишлени комплекси сякаш бяха прелели от границите си и покриваха околността със съоръжения и машини с продукция от различни центрове, които навлизаха в териториите на други и се смесваха в една отчайваща бъркотия. На някои места безпорядъкът от изправни и счупени машини, зарити сред купища отпадъци и всевъзможни части, се простираше на мили и въпреки това много от тях успяваха по някакъв начин да продължат да функционират. Ако чуждите инженери изобщо бяха способни да проектират добре и целенасочено — а някои от строежите изглеждаха изумително напредничави — как са могли да допуснат да се стигне до такова състояние? Това беше неразбираемо.
Когато разузнавателните апарати се спуснаха по-ниско, за да се получат телескопични едропланови изображения както от инфрачервените, така и от нормалните вълнови дължини с помощта на сигнални ракети и прожектори, учените със затаен дъх зачакаха пред мониторите в „Орион“ да зърнат първия чужденец. Но така и не видяха нито един. Имаше хиляди умело конструирани, свободно движещи се машини, някои от тях, естествено, проявяваха удивителна степен на многофункционалност и поведенческа приспособимост, имаше и всевъзможни видове, явно специализирани за всяка задача, която въображението можеше да си представи. Но нито веднъж не се откри и следа от чужденците, чиито нужди трябваше да задоволява цялата тази дейност. Някои от учените предположиха, че чужденците са твърде малки, за да се видят на изображенията. Но ако беше така, защо щяха да създават такива огромни машини? Нямаше логика. Може би чужденците живееха под повърхността и никога не се показваха навън, оставяха машините да вършат всичко. Може би през цялото време те просто си стояха в своите растителни къщи. Може би… но никой не прие подобни предположения като особено задоволителни.
По-късно обаче, като изучаваха отново и отново всички получени от Титан записи, учените забелязаха нещо удивително, свързано с един особен „вид“ изправени, двуноги, хуманоидни роботи, които изглежда в по-голяма или по-малка степен се срещаха навсякъде — всичко, което правеха те, беше някак си познато. Начинът им на влизане и излизане от къщите, движението им из градовете, понякога сами, понякога на групи, навикът им да се спират при среща с други — всичко това можеше да се види в която и са е общност. Те се грижеха за плантации от странни на вид насаждения, които по някакъв начин наподобяваха собствените им органични къщи. Бяха облечени в нещо, което приличаше на дрехи. Отглеждаха стада от механични „животни“ и още по-смайващо — често се виждаше как ги яздят. Събираха се на групи и веднъж две тълпи се сбиха помежду си. А един-два пъти, когато апаратите се спускаха прекалено ниско, в реакциите им се проявяваха всички характерни особености на страха, а понякога — на паниката. С две думи, доколкото можеше да се установи от записите, те се държаха точно както се държат хората.
Което, разбира се, обясняваше защо никой не бе имал щастието са открие чужденците — поне не такива от плът и кръв или от еди-какво си и еди-какво си „конвенционални“ образи на чужденци, за каквито планетарните биолози бяха бълнували с години.
Титан беше населен с машини. Той имаше електромеханична биосфера, която очевидно включваше един господстващ вид културно развити, разумни и вероятно притежаващи самосъзнание роботи. Учените ги нарекоха талоиди, по името на Талос, бронзовия човек, създаден от ковача Хефест, син на Хера и Зевс. Но Титан явно никога не би могъл да развие такава система от нищото. Така че как бяха попаднали там машините? Те сигурно бяха продукт на чужда цивилизация, която или ги беше докарала на Титан, или ги беше изпратила там. Кога? За какво? Защо на Титан? Къде бяха чужденците? Никой не можеше да отговори. Както винаги Титан беше подхвърлил нов куп загадки веднага щом предишните бяха разгадани. Очевидно щеше да мине и доста време, преди да бъдат изчерпани.
— Не само чужденци, не само разумни чужденци, а разумни чужди машини и невиждана техника, почти в неограничено количество, и цял един нов, геологически активен свят.
Джеролд Маси се извърна от кабелите и комутаторните кутии в генераторната клетка на сервизния модул на „Орион“ и разпери изразително ръце.
— Това вероятно е най-зашеметяващото откритие от сто години насам, а може би и в цялата история на науката. Е, струва си времето и усилията… Но с Марс се разминахме. Сега няма място за никакви медиумни параглупости наистина.