Замбендорф, облегнат със скръстени ръце на един статорен корпус, му отвърна с презрителен поглед.
— Нахален сте, Маси. Освен това говорите за начина, по който си изкарвам прехраната, а аз го намирам вълнуващ, интересен и доста доходен. Бих казал, че това заслужава доста време и усилия.
— А какво ще кажете за всички онези, които си пилеят ума и живота, смятайки, че ще станат свръхчовеци? Питали ли сте ги дали и те мислят така?
— Не ми се налага — отвърна Замбендорф. — Те вече са показали какво мислят с това, как решават да изразходват собственото си време и собствените си пари. Те са свободни индивиди в свободно общество. Защо държите тяхното благополучие да бъде ваше задължение?
— Щом ми се налага да живея заобиколен от серийно произведени малоумници, мое задължение е — отвърна троснато Маси. — Учените ни емигрират масово. Японските енергийни системи движат половината от това, което е останало от промишлеността ни. Този кораб нямаше да е тук, ако не бяха европейците… Искам да кажа, за бога — не ви ли интересува какво вършите?
— Защо се хващате с мен? — разгневи се изведнъж Замбендорф и се изправи. — Да не мислите, че аз съм направил хората такива, каквито са? Аз просто ги приемам така, както ги намирам, и ако те не са успели да развият разум, който би им служил по-добре, или ако обществото не е успяло да ги научи как да го използват, защо трябва мен да обвинявате? Защо не се оплаквате от нашите така наречени учители или от манипулаторите на масовото съзнание, или пък от политиците-манекени, които тълкуват общественото мнение като хороскоп, вместо да направят нещо и да му повлияят? Предпазването на глупаците от собствената им глупост няма да ги направи по-умни, Маси. Това просто им спестява даже и необходимостта да узнаят факта, че са глупаци, което едва ли е най-добрият начин да се започне лечението. Когато установя, че не съм в състояние да изкарвам прехраната си, тогава хората ще са научили нещо. А дотогава не очаквайте извинения от мен.
— А, вие накрая си признавате, че сте мошеник, така ли? — попита Маси леко развеселен.
Замбендорф веднага притихна и изсумтя презрително:
— Не ставайте смешен. Нищо подобно не съм признавал.
— Питам се защо ДЖЕСЕК ви изпрати тук — каза Маси, като не обърна внимание на опровержението. — Защото аз зная и зная, че и вие знаете, че Рамелсън и останалите от ДЖЕСЕК, които вземат решенията, не се интересуват от никакви паранормални измишльотини. Така че истинската им цел няма нищо общо с вашите предполагаеми способности, нали?
Той изчака няколко секунди, но Замбендорф не отговори. Или не беше сигурен в точния отговор, или не искаше да го каже.
— Искате ли да знаете какво мисля? — попита Маси.
— Да, след като така или иначе сте решили да ми кажете.
Маси направи крачка напред й разтвори ръце.
— При нашата само на думи система на демокрация този, който оформя общественото мнение, не е необходимо да бъде крал. Обществото може да се управлява косвено чрез манипулиране с правото на гласуване. Така че повечето от хората на практика от рождение са поставени при условия да имат свое мнение за всичко, което им се поднася, по същия начин, по който избират дезодоранта или лекарството си — косвено от телевизионните филмови модели и знаменитости, които така грижливо са нагласени, че да е лесно в тях човек да намери себе си.
— Хм…
Замбендорф изсумтя, направи няколко крачки по стоманените плочки на пода и спря пред стълбата, водеща нагоре към тесен проход. Това, което казваше Маси, беше обезпокоително близко до онова, което той самият четеше между редовете на някои неща, казани от Каспър Ланг след отпътуването на „Орион“ от Земята.
Маси продължи:
— Това мисля, че сте вие — универсално оръдие, което да моделира една голяма част от общественото мислене и следователно да помогне да се насочи официалната политика на САЩ в посока, която е пресметнато, че най-добре ще служи на интересите на ДЖЕСЕК.
— Разбирам. Много интересно — отбеляза Замбендорф.
— Помислете за това — настоя Маси. — Те са знаели от изображенията на „Дофин“, че тук има чужда цивилизация, но никой не е знаел що за цивилизация е това. ДЖЕСЕК има добро конкурентно положение в световен мащаб. Западът още е в задънена улица, след като десетилетия водеше „студена война“… Само помислете какво е означавал шансът те единствени да имат достъп до една развита чужда технология — и твърде вероятно все още означава! С други думи, откликът на САЩ и по-големите европейски страни на това, което става тук, на Титан, би могъл да се окаже основа за най-важните закони, приети някога в историята… и ние сме на път да станем очевидци как този въпрос се решава от глупокрацията.