— Вие нервничите — каза Замбендорф нетърпеливо. — Всяко поколение е било убеждавано, че е очевидец на началото на края. В плочи с надписи от около 3000 години пр.Хр., намерени в Ирак, се говори същото.
— Аз не съм единствен — отвърна Маси. — Много хора в НАСО мислят същото. За какво смятате, че ме изпратиха? Те знаеха достатъчно, за да стигнат до същите изводи.
Замбендорф се обърна и махна с ръка.
— Всички вие сте големи идеолози. Всички световни беди са причинени от благородни и справедливи идеи за това, как трябва да живеят другите хора. Аз се грижа за собствените си интереси и оставям светът да се грижи за своите по какъвто начин си избере. Това е единствената ми идеология и тя ми служи добре.
Маси за момент го погледна подозрително.
— Така ли? Учудвам се. — Какво означава това? — попита Замбендорф.
— На чии интереси служите тук — на собствените си или на тези на ДЖЕСЕК?
— Не би ли могло да съвпадат? В едни добри делови отношения и двете страни са облагодетелствани.
— Когато имат възможност да ги установят по свой избор — да, но на вас даже не бяха ви казали за какво става дума.
— Откъде знаете дали са ми казали или не? — попита Замбендорф.
Маси изсумтя.
— От реакциите към сензационния номер, който направихте веднага след излитането, става съвършено ясно какво сте знаели и какво — не. Обзалагам се, че оттогава ви държат изкъсо. Какво ли е да бъдеш просто отделно перо в общия баланс, използвано само когато е изгодно? Така че чии интереси смятате, че ще бъдат на първо място?
— Не разбирам какво говорите — упорито не отстъпваше Замбендорф.
Но въпреки всичко Маси има право, призна той в себе си. Като съзнаваше, че безпричинното отдръпване от ДЖЕСЕК няма да му донесе нищо и дълбоко убеден в необходимостта да се оставят „отворени вратички“ винаги, когато е възможно, през по-голямата част от пътуването Замбендорф се беше държал нормално и не допусна повече спектакли. Може би сега, когато пътуването е завършило, е дошло време да, напомни за себе си, реши той.
— Това не е възможно, поне в близките дни — заяви Каспър Ланг от бюрото си в административните помещения на глобус I. — Списъците вече са изготвени. Освен това на този етап ти нямаш някакви определени задачи.
— Искам да сляза на повърхността — повтори решително Замбендорф. — Отделни групи са започнали да слизат долу и аз искам да тръгна с някоя от совалките. Не съм пропътувал осемстотин милиона мили, за да правя снимки през люка на кораба.
— Изпращаме малки научни екипи до някои отдалечени райони да изследват условията на повърхността и да съберат образци — отговори Ланг. — Това е всичко. Ти не си подходящ за такова нещо.
— Организира се по-голяма експедиция, която в един от следващите дни ще слезе долу, за да се опита да установи първия контакт с талоидите веднага щом се намери подходящо място — отвърна спокойно Замбендорф.
Ланг остана слисан.
— Откъде знаеш това?
Замбендорф разпери ръце и направи гримаса, с която намекваше, че Ланг би трябвало да знае, а не да го пита.
— Няма значение… Но възможността е идеална. Това би било добра реклама за мен, а следователно и за ДЖЕСЕК. Ланг въздъхна дълбоко и поклати глава.
— Нямам право да решавам — каза той.
Вътрешно той още кипеше, че Замбендорф е успял да разкрие истинската цел на мисията, преди още да са напуснали Земята, за което се смяташе виновен лично.
— Хайде, Каспър, не ми минавай с тия — каза Замбендорф. — Даже и да беше така, ти би могъл да говориш с Лихърни. Така че направи нещо. Все едно как… само направи нещо. Ланг отново поклати глава.
— Съжалявам, но засега няма никаква възможност. Може би по-късно… Ще имам предвид.
Замбендорф задържа за няколко секунди погледа си върху него, после се изправи с въздишка.
— Добре, няма да говорим повече — каза той. — Тъй като това е въпрос на реклама, ще оставя моята сътрудничка по рекламата да се занимава с него. Тя вероятно ще ви се обади по-късно.
След тези думи той тръгна към вратата.
Ланг изпъшка леко.
— Невъзможно е — подвикна той след Замбендорф. — Вече ти дадох отговор и той е окончателен — няма никаква възможност да слезеш долу и нищо, което Клариса Ейдстад би казала, няма да го промени.
14
Отдавна съм свикнал да не се доверявам на казаното от другите за нечии чужди думи и това ми върши добра работа — каза Дорнвалд на Тирг, който яздеше до него. — Дали някакъв Създател говори на духовници и на такива, дето чуват гласове — не знам, това си е тяхна работа. Но ми се струва, че ако Той реши да поиска нещо от мен, ще намери начин сам да ми извести.