Групата се движеше по самото било на планинската верига, която щеше да ги отведе до един проход високо в планината. На пустия, открит терен колоната се беше разкъсала и малко напред и встрани яздеха съгледвачи. Горите на Южна Кроаксия сега се простираха далече назад в ниското.
Тирг беше изненадан и учуден. Въпреки че през цялото време Дорнвалд се държеше просто и непринудено, в думите му се долавяха острота на мисълта и проницателност, каквито Тирг рядко беше срещал. Разбойникът изглежда проявяваше интуитивно същата склонност да не приема нищо за дадено, склонност, която Тирг беше развил след продължителни усилия. Животът извън закона ли създаваше навика да си гледа със съмнение на привидното и на думите, чудеше се Тирг, или хората извън закона стават такива, защото вече са изпитвали съмнение? Във всеки случай беседата разсейваше монотонността на пътуването.
— Предположение, което не бих желал да оспорвам — съгласи се Тирг. — Така че не възниква ли възможността Природата да е толкова длъжна да измисли обяснение за Живота, което да бъде лесно проумяно от съзнанието на робосъществата, колкото и да създаде света във вид, който лесно се възприема. Следователно наистина, ли Създателят е сътворил робосъществото или е по-вероятно, както започвам да подозирам, робосъществото да е измислило Създателя като по-удобна алтернатива за увеличаване на собствените си способности за проумяване?
— Нямам отговор за това — каза Дорнвалд. — Но ми се струва, че ти заменяш нещо, което е достатъчно загадъчно, с още по-голяма загадка. Кръглите светове и световете под небесен свод са странни за размишление теми, въпреки че все пак не са отвъд границите, до които въображението може да се разпростре. Но загадката на Живота не е ли от по-друго естество? Не е ли целият Живот машини, монтирани от машини, които пък на свой ред са монтирани от машини и т.н. — толкова далече в миналото, колкото позволим на въображението си. Но колкото и назад да се върнем, няма ли неизбежно да стигнем до началото, което изисква първата машина да е монтирана от нещо, което не е машина? Даже ако твоят кръгъл свят може да мине без някаква Бариера, то подобна бариера със сигурност ограничава света на въображението. Или ще направиш кръг и от самото време?
— Отново не съм в състояние да оспоря твоите доводи — отвърна Тирг. — Нито пък тези на духовниците по този въпрос, защото и тяхната, логика е такава. Това, че нещо, което не е машина, е монтирало първата машина, няма да го оспорвам, тъй като, ако беше машина това, което е монтирано, не би могло да бъде първата машина според предварителното ни условие. Нито пък ще възразя на оня, който би нарекъл този немашинен монтьор на машини „Създател“, тъй като подобно име го характеризира така, както и всяко друго. Но това, че едно заключение трябва да ни принуждава също така да изградим царство, недостижимо за разума и неподлежащо на опознаване — това не мога да приема. Това е бариерата, която отхвърлям.
Ездачите отново се наредиха в колона, за да преминат един след друг по тясната пътека през един ледопад със стръмен склон от едната страна и отвесна, извисяваща се нагоре към хребета скала от другата. След ледопада местността отново стана открита и стръмна както преди. Ездачите отново се разпръснаха и Тирг се доближи до Дорнвалд.
— Но въпросът все още е без отговор, Оспорващи бариерите — отбеляза Дорнвалд, явно премислил нещата. — Защото сега трябва да попитаме какво е сътворило Създателя и Създателя на Създателите. Струва ми се, че ти просто премести своята бариера на друго място. Тя остава толкова високо, колкото е била винаги, но сега ще трябва да пътуваш по-надалече, за да я преминеш. Ползата ще се окаже дребна компенсация за усилието, защото на какво ще се равнява тя освен на едни уморени нозе.
— Ако бариерата е преместена назад, тогава светът на познанието, който тя обгражда, е още по-голям — отвърна Тирг. — А ако този свят не се затвори отново в себе си, а се разпростре безгранично, тогава ползата може да бъде безкрайна, дори бариерата да не бъде премината. Следователно тази бариера в съзнанието не е ли много по-важна от Бариерата, за която се предполага, че обгражда физическия свят.
Известно време Дорнвалд обмисляше казаното.
— Но какво различно от машините съществува в познаваемата вселена, което би могло да монтира машини? — попита накрая той.
— Нищо от това, което знам… в нашия свят — отговори Тирг. — Но ако отвъд небето наистина съществуват други светове и ако те са познаваеми, не сме ли длъжни тогава да ги включим в общата познаваема вселена, за която говориш? А преместването на бариерата на такива големи разстояния не оставя ли достатъчно място да вместим един непознат, но познаваем Живот, който, въпреки че не е машинен, би могъл да създава машини?