— Сега думите ти се превърнаха в загадка — каза Дорнвалд. — Как би могъл Животът да съществува без машини, когато двете са едно и също?
— Животът ограничен ли е да не приема никаква друга форма, по-различна от тази, която познаваме? — попита Тирг. — Ако е така, с какъв закон? Сигурно няма такъв, който да ми се представи с акредитиви, достатъчни да поставят властта му над всички въпроси.
— Е, сега трябва да разгадаеш собствената си загадка — каза Дорнвалд. — Защото сега наистина стигнахме до моята бариера, а склоновете й са непристъпни. Каква форма е същевременно и Живот, и не-Живот, защото тя не е машина, а все пак машината е Живот?
— Не мога да схвана подобно нещо, Отвръщащи със загадки — отговори Тирг. — Но ще ти кажа, че никога не съм казвал, че границите, които обхващат малката площ на моето познание, и бариерата, която ограничава вселената на познаваемото, трябва да съвпадат. По-голямата територия освен по-малки включва и по-обширни райони с достатъчно място да се настанят цели нации от отговори и на тази загадка, и на останалите, за които дори не знам как да попитам.
Те замълчаха и за известно време Дорнвалд потъна в размисъл. Най-после той погледна към Тирг и каза:
— В края на краищата твоите мисли може би не са толкова странни. Интересуващи се от създатели. Има приказки за летящи зверове, които се спускат от небето.
— Чувал съм ги — отвърна Тирг.
Както се твърдеше, в един затънтен край на Северна Кроаксия преди около дванадесет пъти по дванадесет сияния от небето се появили загадъчни същества, които били унищожени от обитаващите една блатиста местност саблени резачки. Носеха се слухове за подобни случаи по същото време на различни места, но винаги ставаше дума за някой, който познавал някого, който наистина ги бил видял.
— Във всички времена е имало митове за удивителни неща. Един мит сред многото други няма да стане по-малко мит само заради някакво мое предположение, че трябва да бъде нещо друго. — Стигала е мит — каза Дорнвалд.
— Аз не мога да докажа, че е — отвърна Тирг. — Нито пък мога да докажа убедително, че приказните същества, с които децата населяват горите, са мит, защото и двете предположения почиват на отрицания. Но невъзможността да се докаже неверността не е по-голямо основание да се отстоява истинността на едното за сметка на другото. Точно както Създателят не ти се обажда, така и никакъв летящ звяр не ми се е показвал. Нито пък съм виждал очевидец, чието потвърждение да ме накара са отхвърля възможността за други обяснения на това, което твърди.
Отново настъпи тишина. После Дорнвалд каза:
— Аз съм виждал.
С тон, който не беше нито прекалено доверчив, нито открито невярващ, Тирг попита:
— Виждал си летящо същество? И то наистина се спусна от небето?
— Така ме увери един, който беше там преди мен — отговори Дорнвалд. — Но аз наистина видях останките му и то не приличаше на нито един от зверовете, които съм виждал досега, кръстосвайки надлъж и нашир света. Това мога да потвърдя.
Тирг, въздъхна. Винаги беше едно и също. Толкова беше виждал и той самият — частично разглобен възел, който неговият приятел естественик му беше показал преди много пъти по дванадесет сияния, взет, както се говореше, от такива останки, за каквито спомена Дорнвалд. Не приличаше на нищо от вътрешностите на всички познати животни, които Тирг беше виждал дотогава, имаше тъкани с груба структура и недодялани съставни части. Странен пример за умението на Създателя, който го е изпратил от небето като доказателство за своето съществуване, беше отбелязал Тирг. А естественикът, разбира се, не беше видял спускането от небето със собствените си очи… но пътешественикът, от когото беше получил трофея, го бил купил от един ловец, присъствал на събитието. Тогава Тирг не знаеше какво да мисли за всичко това. И все още не знаеше.
По късно сияние, уморени и гладни, ездачите преминаха прохода и се спуснаха в отвъдната долина, която след продължителен преход през пуста хълмиста местност ги доведе до Ксерксеон — последното населено място, преди да се навлезе в Пустинята. Това беше малко земеделско селище от неугледни къщи, направени от титаниеви и стоманени насаждения и събрани около няколко основни сервизни машини и генератори, които поддържаха десетина дузини семейства и добитъка им. Храсталаците около селото бяха разчистени, за да се направи място за няколко нивици от култивирани части и произвеждащи телесна течност устройства, над които селяните се трепеха дълги часове, за да ги поддържат с материали и съставни части.