Дорнвалд, когото населението очевидно познаваше от предишни посещения, взе провизии за сметка на стари дългове и когато мракът покри небето, бунтовниците започнаха на смени да почиват и да се презареждат, докато останалите стояха будни да пазят. След като се погрижи за коня си и за Рекс в близкия хранителен център, Тирг почти припадаше, когато дойде неговият ред да се излегне в сервизната клетка и да се включи в контакта, който щеше да дезактивира веригите му и за известно време да го потопи в блажено забвение. Той се събуди освежен и презареден, с нови лагерни втулки, филтри, електрически контакти и течности. Върху изтърканите места по тялото му светеше ново галванопокритие. Тирг беше готов да посрещне настъпващото сияние с чувство за благополучие. При следващия мрак нямаше да има почивка, защото освен малкото количество диворастящи хидридни елементи, които щяха да носят със себе си, ездачите нямаше да намерят повече храна, докато не стигнат до другия край на Пустинята.
Преди още Тирг да се беше събудил напълно, от улицата се втурна Гейнор.
— Добре, че си станал. Трябва бързо да се измъкваме. Хайде!
— Какво има? Да не са дошли войниците?
— Няма време да ти обяснявам.
Тирг последва Гейнор навън и откри, че цялото село е в паника. Повечето от вратите и прозорците бяха здраво залостени. Тук-там надничаха ужасени лица. На централния площад старейшината на селото и група по-възрастни робосъщества развълнувано говореха на Дорнвалд и хората му, които стягаха конете си и явно се готвеха бързо да напуснат селището. В другия край на площада тълпа робосъщества бяха паднали на колене и пееха химни. Пред тях стоеше Грурк, разперил умолително ръце с взор, отправен към небето. Всичко беше окъпано в призрачна виолетова светлина, която сякаш идваше отгоре.
Тирг беше направил три крачки по площада, когато замръзна на място, главата му се килна назад и тялото му се скова. Не можеше да повярва. На изток в небето, сякаш наблюдаваше селото, висеше неподвижно лъскаво, тънко и продълговато същество с твърди, изострени крайници и снопове светлина, струящи от долната му част. Нямаше начин да се определи точно размерът му и разстоянието, на което се намираше, но непосредственото впечатление на Тирг беше, че не е много високо. Той стоеше и се кокореше.
— Създателят е изпратил Своя ангел на гнева срещу нас! — стенеше старейшината, като кършеше ръце. — Върви си оттук, Дорнвалд, Носещи беди и занимаващ се с прокълнатите, виж какво възмездие ни чака сега нас, които приехме твоите коварни подкупи.
— Махни хората си от това място — извика друг. — Ти наистина си мъртвец, възкръснал от рушащия се гроб.
— Не се боя от Неговия гняв, нито ще треперя, когато Той се появи, не ме обзема ужас от зверовете на мрака, защото пътеката на праведността нозете ми са следвали.
— Не съм изпадал в грях… — носеше се над площада гласът на Грурк. — На конете!
Един от бунтовниците държеше за поводите коня на Тирг, който ровеше с копито и пръхтеше. Тирг се отърси от вцепенението и бързо го яхна.
— А Грурк? — извика той на Дорнвалд, който обръщаше коня си, за да се присъедини към останалите, събрали се вече на площада.
— Той чува само своите гласове и разговаря само с небесния дракон — извика в отговор Дорнвалд. — Ние трябва да тръгваме.
В този момент група местни жители, размахващи тояги и сечива, се появи зад ъгъла, като следваше огромно, с мрачно лице робосъщество, което носеше напълнена с олово тръба.
— Няма да избягате, прокълнати! — извика водачът. — Ангелът иска жертва за изкупление… Нека да ви вземе вас, дето го доведохте тук, не нас!
— Напред!
Дорнвалд извади сабята си и пришпори коня си в галоп, а останалите се скупчиха плътно след него с извадени вече оръжия. Пред Тирг неясно се мяркаха отскачащи в безпорядък насам-натам тела, почвата под него препускаше, навсякъде наоколо се носеха викове, които се чуваха за миг и потъваха някъде назад… а после пътят пред тях се очисти и последните къщи на селото изчезнаха от погледа. Ездачите продължиха да препускат в галоп, докато преминаха пустите ниви, и забавиха ход чак когато навлязоха в дивия храсталак.
Когато се обърнаха назад, видяха, че летящият звяр е напуснал мястото си и ги следва — по-ниско отпреди и встрани от тях. После той се стрелна и започна да кръжи пред тях, като остана на същата височина и продължи да залива ездачите с конусовиден сноп бледа виолетова светлина, сякаш ги изучаваше от всички страни. Колоната забави предпазливо ход, а драконът постоя още малко пред тях. Накрая ги заобиколи и застана отново зад ездачите, после се издигна още веднъж нагоре и изчезна от погледа по посока на селото. Мина време, но той не се появи повече. Постепенно страхът, който беше обзел Тирг и спътниците му, започна да изчезва.