— Какво ще кажеш сега за митовете за небесни същества, Търсачо на въпроси? — попита го Дорнвалд, когато Тирг се беше съвзел достатъчно, за да може да говори. — Имаш ли отговор за това?
— Нямам — отговори смирено Тирг.
Мисълта му се върна на неотдавнашното твърдение на Грурк, че гласове от небето предупреждават за предстоящи велики събития. Дали не беше бъркал досега по отношение на гласовете на Грурк? Тирг почти не продума, докато настъпи сиянието. Хълмовете от двете страни на изхода на последната долина постепенно се смаляваха и чезнеха и пред тях се разкри безкрайна пустош от дюни, разпръснати канари и вълнообразна повърхност, които се простираха докъдето стигаше погледът.
15
Зад нисък хълм до няколко оголени скали близо до една от пустините на Титан стоеше ландърът, потънал в оазис от светлина, която струеше от габаритните му дъгови прожектори. По-малки светлини, проблясващи и пробягващи надолу по склона от двете страни на хълма, показваха движението на спусналите се от кораба групи на специалните части на САЩ и на британската морска пехота, които се разгръщаха и заемаха позиции, за да прикрият подстъпите.
Вътре в ландъра с шлемове в ръце Замбендорф и Абакоян, като пристъпваха тромаво в скафандрите си за открито пространство, си проправиха път през тълпата облечени като тях фигури, които седяха или стояха в ограниченото пространство на кабината за хранене в задната част на кораба, и спряха на вратата на кабината за управление. Сред бъркотията от апаратура и комуникационни конзоли Чарлс Жиро, заместникът на Лихърни, разговаряше с видеообраза на шефа си, който следеше действията от „Орион“, а другите екрани показваха картини от околността. На един от мониторите се получаваше изображение от летящ високо над повърхността апарат и на компютърно генерирания, условно оцветен пейзаж. Като бавно движещи се точки се виждаше група приближаващи се ездачи талоиди, вече на по-малко от две мили, които бяха избрани за първия контакт — отчасти поради малкия им брой, отчасти заради пустинната местност, което, както беше преценено, щеше да сведе до минимум евентуалните усложнения.
— А, психолозите са в пълен състав, виждам — отбеляза Замбендорф, като изгледа Маси, Върнън Прайс и Малкълм Уейд, които седяха наблизо.
— Поне имаме причини — каза Върнън. — Какво, по дяволите, правите тук вие двамата?
Замбендорф поклати укорително глава.
— Само затова, че сте успели да разкриете няколко доста аматьорски номера, не бива да правите грешния извод, че нищо истинско не може да съществува — предупреди той. — Не бива да се опирате много на обобщения, направени на основата на собствения опит. Това, знаете ли, не е научно.
— Добре казано — отбеляза Уейд. — Точно това говоря през цялото време.
— Допуска ли се възможността талоидите да се с телепатични способности? — попита някой с любопитство.
Замбендорф си позволи снизходителната усмивка на човек, който не може да каже толкова, колкото би искал.
— Нека само отбележим, че аз съм тук по лична молба на научния ръководител на мисията.
Ако искаха, можеха да кажат — това не беше вярно. Маси вбесено извърна глава.
Междувременно Абакоян следеше през вратата до тях всички действия в кабината за управление и разговаряше полугласно с един от офицерите, който стоеше до вратата. Замбендорф направи крачка напред и надзърна през рамото на Абакоян точно навреме, за да чуе как Даниъл Лихърни пита от монитора:
— По твоя преценка това променя ли положението, Чарлс? Ако искаш да качиш хората си обратно на совалката и да чакаш по-благоприятна възможност, имаш съгласието ми.
Жиро тръсна глава.
— Въоръжените апарати ще осигурят предостатъчен резерв от огнева мощ, ако се стигне до въоръжени действия.
По-добре да си свършим работата, след като вече сме тук. Полковник Уолис е съгласен. Решихме да не изключваме дъговите прожектори, за да предупредим все пак за присъствието си.
Наблюдаваните преди това реакции бяха потвърдили, че талоидите притежават някаква чувствителност към обикновените видими вълнови дължини.
— Какво става? — прошепна Замбендорф. Абакоян посочи към екрана, който показваше приближаващите са талоиди.