— Това не е твое задължение, Възхвалителю на дракони, защото не съм ли аз тоя, дето те доведе на това място? Един водач на разбойници също има достойнство. Аз ще отида.
— Ти ще си нужен повече тук, ако моята преценка наистина се окаже грешна — изтъкна Тирг. — Кое има по-голяма стойност за робосъществата зад нас — водачът, когото са следвали предано, или един любител на загадки, който не знае даже как да ги изведе от Мераказин? Аз ще отида.
— Окислителна чума да ви тръшне, и двамата! — намеси се Гейнор, като застана до тях. — Единият е нужен, за да отговаря на загадки, а другият — за да води. Аз ще отида.
Преди да продължат спора си, зад тях се разнесе тропот на копита. Секунда по-късно се появи Фениг, който яздеше доста назад от основната група като съгледвач, премина в галоп край чакащите ездачи и спря в челото на колоната.
— Кралските войници — извести той. — Носят вимпела на Хоразорго — две дузини или повече, с колесници.
— Колко далече са? — попита отсечено Дорнвалд.
— На миля или по-малко, но бързо се приближават. Може би са пътували през целия мрак.
— Как са въоръжени?
— Тежко — най-малко три огнехвъргачки.
— Явно жителите на Ксерксеон твърдо са решили да направят жертвоприношението си — каза Дорнвалд. — Сигурно са им показали накъде сме тръгнали.
Той още веднъж огледа бързо местността пред тях. В това равно, открито пространство, ширнало се вляво и вдясно, колесните влекачи и огнехвъргачките бяха по-бързи от конниците, а имаше предостатъчно място кралската войска свободно да разгърне своите превъзхождащи ги сили. Единствената възможност беше да се отправят към скалистата, пресечена местност зад хълма, където движението на колесниците щеше да бъде трудно и където ездачите, устремени напред, можеха да бъдат повалени един по един.
— Трябва да избираме — Хоразорго, от една страна, или драконите, от друга — обяви Дорнвалд. — Единия демон съм го срещал и го познавам добре, другия не го познавам. От това, което знам, ви съветвам да заложим на второто.
— Мисля, че съветът е добър — съгласи се Гейнор.
— Тогава нашият спор е разрешен — каза Дорнвалд, като погледна Гейнор и Тирг. — Ще отидем всички. И високо към останалите:
— Напред към оня хълм и бързо! Който се страхува от светлината, няма място при мен, а при пълзящите земеделци от Ксерксеон. Ако драконите препречат пътя ни — да бъде както искат, но нека да не сме ние тия, които първи ще извадят оръжия. Напред!
— Всички подразделения — готови за стрелба — докладва по радиото британски офицер на полковник Уолис. — Ракетите — насочени и фиксирани.
— Състояние на бойните кораби с дистанционно управление? — осведоми се Уолис.
— Готови за излитане — потвърди друг глас.
— Отбраната е поставена в готовност — съобщи Уолис на Жиро, който вече беше навън и стоеше в средата на групата за посрещане.
За момент настъпи тишина. После от кораба долетя гласът на капитана:
— Кораб 1 до Повърхност 1. Не прилича на атака. Всъщност даже не съм сигурен дали изобщо знаят, че сме тук. Втурнаха се напред, като се появи „опашката“ им. Сякаш по-скоро се опитват да се измъкнат от тая тайфа зад тях.
— Повърхност 2 до предния наблюдателен пост. Забелязвате ли оръжия или някакви доказателства за враждебни намерения?
— Не, сър.
— Ще изчакаме — чу се гласът на Жиро. — Засега останете така.
— До всички подразделения — никой да не стреля! — нареди Уолис.
На екрана на ръчния си компютър Замбендорф проследи движението на талоидите, които изкачваха склона от другата страна на хълма. Това беше невероятно — облечени роботи, възседнали четирикраки, галопиращи машини, само на няколкостотин ярда от тях.
— Виждат ли се? — извика Тирг, когато Дорнвалд се обърна назад.
Тирг с мъка успяваше да се задържи върху лудо подскачащия кон, напрегнал се да изкачи все по-стръмния склон, и не смееше да се обърне.
— Точно навлизат в падината — извика в отговор Дорнвалд. — Поне се измъкнахме от онова открито място. Сега ще спечелим повече преднина.
— Някъде отгоре от двете ни страни идва гореща светлина — извика от другата му страна Гейнор.
— Виждам я.
— Какво ли би могло да свети така в пустинята?
— Кой знае какво стои на стража пред бърлогата на драконите?
Дорнвалд, Тирг и Гейнор стигнаха върха на хълма заедно с Рекс, който тичаше възбудено на няколко ярда зад тях, и изскочиха на заобленото било. Миг по-късно те се заковаха смаяно на място, конете им неспокойно се изправиха на задните си крака. Останалите бунтовници един по един спираха слисано на върха.
Пред тях, извисяващ се гордо сред ореол от ярка драконска светлина, стоеше Кралят на драконите, придружен от слуги, застанали пред него в смирено благоговение. Беше лъскав и издължен и имаше заострени крайници, съвсем като дракона, появил се над Ксерксеон, но много по-голям. Очите му грееха като виолетови огньове, но не помръдна, докато ги наблюдаваше безмълвно. Тирг не можеше да прави нищо друго освен да гледа, изгубил ума и дума, а Дорнвалд и Гейнор зяпаха с почуда драконския крал. Рекс бавно отстъпваше назад, а няколко от бунтовниците слязоха от конете и паднаха на колене.