После Тирг забеляза, че един от слугите на дракона им маха с двете си ръце с бавни и отмерени движения, сякаш да ги успокои. Сега видя, че слугите не са робосъщества, както беше помислил в началото. Те бяха, общо взето, с такава форма, но не бяха от метал, а с някаква мека, гъвкава обвивка, подобна на изкуствените органични изделия от плантациите на занаятчиите… като детски кукли. Що за изкуствени същества бяха тези? Драконският крал ли ги беше създал, за да му служат? Ако е така, каква ли страховита, невъобразима сила притежаваше той?
Слугата отново замаха. Няколко секунди Тирг се колеба. После схвана безполезността на самата мисъл да не се подчини — кой би могъл да се противопостави на такава сила? Без напълно да осъзнава какво прави, Тирг смушка коня си и бавно навлезе в кръга от виолетова светлина. Нищо страшно не се случи и като размениха неспокойни погледи, Дорнвалд и Гейнор го последваха. Другите ги наблюдаваха отдалече и един по един събраха кураж да тръгнат след тях. Падналите на колене бавно се изправиха. После Фениг, който стоеше на върха зад всички и поглеждаше тревожно назад, извика:
— Молете дракона да ни защити, Дорнвалд. Войниците вече са долу, почти ни настигнаха.
Едва изрече това и първото огнено кълбо от огнехвъргачка прелетя над билото и се пръсна върху един леден блок. Второто порази един от товарните коне и цвилейки пронизително, животното се строполи, погълнато от виолетови пламъци. На върха Фениг и останалите се пръснаха сред градушка от копия, изхвърлени от ниското, един от тях падна със стърчащо от рамото му корозивно копие. Паднаха още кълба и едно от тях подпали нещо метално някъде по средата на склона.
— Прожекторна платформа номер 2 — улучена! — извика глас по радиото. — Жертви няма.
— Попадение в Жълтия сектор. От пръските на снарядите се запали едно от съоръженията.
Друго кълбо попадна почти пред групата за посрещане, която се разпръсна и хората в паника се втурнаха към ландъра.
— Това за малко да улучи кораба! — извика нечий глас.
— Полковник Уолис, максимална мощ в зоната на подстъпите — нареди Жиро.
— Всички предни подразделения — огън! Изстреляйте бойните кораби и дръжте противника под точка триста-седемстотин.
Тирг се завъртя и погледна назад — от подножието на хълма внезапно се разнесе гръмотевичен тътен, придружен от тракане, остри режещи звуци и оглушителен трясък. Друг тътен се чу отгоре. Той вдигна глава. Два от малките дракони се издигаха нагоре. После от тях се проточиха виолетови огнени копия и те се изгубиха от погледа, а миг по-късно от другата страна на хълма нов трясък го оглуши. Никога през живота си не беше преживявал подобно нещо. Зави му се свят. Стоеше вцепенен, тялото и умът му бяха парализирани от ужас.
После всичко утихна. Той се огледа боязливо. Дорнвалд и Гейнор стояха вкаменени там, където ги беше сварила гръмотевицата. По-нататък Фениг и другите бяха застинали с вперени назад към подножието на хълма погледи. Изглеждаха зашеметени. Тирг погледна Дорнвалд. Дорнвалд поклати неразбиращо глава.
— От какво се изплаши, Фениг? Какво се е случило?
В началото Тирг помисли, че Фениг не е чул. После Фениг обърна бавно глава, вдигна ръка назад към пътя, по който бяха дошли, и отговори с треперещ глас:
— Кралските войници са унищожени, Дорнвалд… Унищожен е всеки един от тях — разкъсан на парчета и обхванат от драконовия огън… за миг.
— Беше буря от ослепителни мълнии! — обади се друг, близо до Фениг, със задавен дрезгав глас. — Видяхме я. Цялата кралска армия не може да направи това, нито пък дванадесет пъти по дванадесет армии.
Той се обърна към Тирг.
— С кого си се съюзил, Магьоснико?
Слугите, които се бяха спуснали към дракона да търсят закрила, отново приближиха, а смаяните разбойници бавно идваха на себе си. Появиха се още слуги, скрити дотогава нагоре по склона — бяха повече, отколкото Тирг си беше представял. Въпреки че още беше потресен, той започваше да осъзнава, че най-лошото е отминало, сякаш бяха минали някаква проверка. Защото беше видял страховития гняв на дракона, а тях драконът беше пощадил. Тогава може би само онези, които са достатъчно глупави да предизвикват гнева му, имат причина да се страхуват от него, помисли си Тирг. Погледна отново дракона. Той продължаваше да стои и да наблюдава спокойно, сякаш нищо не беше се случило. Нима унищожаването на цяла рота кралски войници наистина е било толкова лесно и незначително?