Останалите разбойници като че стигаха до същия извод. Дорнвалд беше слязъл от коня си и предпазливо го водеше към централната група слуги, а Гейнор го следваше на няколко ярда. Слугите сякаш ги окуражаваха с жестове. Тирг забеляза някакво движение от едната си страна, обърна рязко глава и видя един от слугите да стои близо до него, а друг, малко по-назад, наблюдаваше. Обзе го чувство на погнуса, като зърна гротескните черти, белеещи се зад прозореца лице на главата, която не беше глава — пародия на лице, оформено в безформена маса, което се гърчеше и се тресеше като желето във ваната за култури на някой занаятчия. Светло желе, задържано от гъвкава обвивка! Като наказание ли беше създал слугите си такива Кралят на драконите? Тирг се надяваше, че успява да скрие мислите и чувствата си.
Замбендорф се втренчи невярващо в сребристосивия колос, който го зяпаше, заел невероятна поза върху коня си. Имаше две овални матрици, което подсказваше за сложни зрителни органи, засенчени от сложни, фини разтегаеми метални крила, чифт стърчащи вдлъбнати, повърхности, вероятно колектори на звукови вълни, и други отвори по долната част на лицето, може би входни и изходни канали за охладителен газ. Нямаше нищо, което да прилича на уста, но областта под главата, крепена от шия от многобройни плъзгащи се и застъпващи се елементи, беше вдлъбната и в нея се намираха цял куп клапи и капаци. Роботът носеше кафява туника от груба материя, изтъкана от нещо като жица, широк колан от черни метални сплитки, ботуши от материя, подобна На гумиран брезент, и широка, поизбеляла червена пелерина за езда, направена от хиляди съединени твърди платки. Ръцете му имаха по три пръста и противостоящ палец, всичко от многобройни вдлъбнати пластини, свързани със сферични шарнирни връзки в основата на пръстите и китките. Една по-малка машина, по всичко личеше, че е някакво смешно механично куче, стоеше доста по-назад, като гледаше конят да е между нея и хората.
Какъв мозък имаше съществото Замбендорф не знаеше, но чувстваше, че трябва да е нещо повече от всяка техника, която на Земята даже смътно биха могли да си представят. И въпреки това, колкото и да беше парадоксално, културата на талоидите носеше всички белези на назадничавост — според земните стандарти фактически беше средновековна. Всичко, което Замбендорф беше видял сега, потвърждаваше този извод. Следователно как би възприело едно средновековно съзнание изнесеното от военните представление? Той погледна изпитателно лицето на робота, като търсеше някакъв признак на изумление или ужас, но не откри нищо, което да изтълкува. Лицето сякаш беше лишено от изражение.
— Още не мога да повярвам, Карл — чу се в шлема шепотът на Абакоян, веднъж и той истински смаян. — Що за машини са това? Откъде са се появили?
Още нащрек, Замбендорф направи крачка напред.
— Май иска да каже нещо — промърмори той сдържано, без да сваля очи от робота. — Но не помръдва. Дали се страхува от нас, Ото?
— А ти не би ли се страхувал след това, което току-що се случи с другата тайфа? — каза Абакоян, гласът му започваше да става по-нормален.
Някъде встрани, като се опитваха да внесат успокоение, Чарлс Жиро и Конрад Зелцман — лингвист, жестикулираха към два робота, които бяха слезли от конете си, но без видим успех. Може би роботите още не бяха осъзнали, че са избавени от преследвачите — някои от тях продължаваха да поглеждат назад, явно още смятаха, че има вероятност да бъдат атакувани. Замбендорф си помисли, че сега би могъл да направи нещо. Той настрои каналния селектор на ръчния си компютър така, че да получи картина от другата страна на хълма, предавана от усилваща образа камера в един от предните наблюдателни постове на военните, и вдигна ръката си така, че роботът да може да вижда екрана. Роботът за секунда-две задържа поглед върху ръката му, вдигна глава, за да погледне лицето му, после отново започна да изучава ръката му. С другата си ръка Замбендорф посочи ръчния апарат.
Защо слугата носеше малко цвете на ръката си и защо го сочеше? Тирг недоумяваше. Може би това беше знак за ранг и положение? Не, не беше така — слугата искаше той да го погледне. Погледна го. В квадрата виолетова светлина се виждаха някакви форми, неясни и трудни за различаване сред силния блясък. Тирг нагласи зрението си колкото е възможно най-близо до драконската светлина и доста се взира, преди да осъзнае какво вижда. Беше гледка от откритата местност на другата страна на хълма, през която бяха преминали. Тук-там се виждаха купчини отломки и множество огънати и сплескани машинни части, разпръснати на голяма площ, над които се издигаха виолетови пламъчета и тъмни кълба дим… Тирг ахна, като разбра какво беше това. Сега му стана ясно каква опустошителна сила се беше опитал да опише Фениг. Няколко мига… и не беше останало нищо. После Тирг бавно започна да осъзнава, че слугата се опитва да му покаже как драконът им е помогнал.