Но какво беше това магическо цвете, което можеше да вижда през склона на хълма? Тирг погледна слугата, после няколко пъти обърна глава назад към хълма просто да се увери, че не греши.
Замбендорф усети прилив на въодушевление. Нещо, което и двамата с робота приемаха като смислено, беше преминало между тях.
— То разбира! — каза той развълнувано. — Елементарно, но това е комуникация! Това е едно начало, Ото! — Сигурен ли си?
— Показах му картина от другата страна на хълма. То разбра. Опитва се да ме помоли да потвърдя, че вижда това, което смята, че вижда.
Абакоян махна на робота да слезе от коня и след няколко секунди колебание той го направи. После посочи ръчния компютър на Замбендорф, вдигна ръка и започна да я сочи ту отпред, ту отзад, като междувременно показваше и хълма зад себе си.
— Не мога да разбера — каза Абакоян. — Не може да си представи как картината може да премине от другата страна през плътната маса на хълма?
Роботът беше озадачен и любопитен. Замбендорф усети, че това същество вече му става симпатично.
— Съжалявам, но как бих могъл даже и да опитам да ти обясня тази техника, приятелю? — каза той. — Боя се, че засега просто трябва да я приемеш като магия.
— Опитай се да му внушиш представата за камера от другата страна — подсказа му Абакоян. — Поне ще знае, че ние всъщност не гледаме през хълма.
— Ммм… може би.
Замбендорф превключи апарата на друг канал, по който в този момент един от апаратите, висящи над мястото на спускането, предаваше картина от ландъра и близката околност.
На Тирг му беше необходимо известно време, за да схване, че сега вижда Краля на драконите. После с изненада осъзна, че точките от едната страна на дракона са слугите му и робосъществата — фактически една от тях беше самият той! Той погледна слугата и посочи първо надолу, после към небето. Слугата потвърди, като кимаше с глава. Тирг наклони главата си назад, впери поглед нагоре и след като се взира няколко секунди, забеляза високо над тях малка виолетова светлинка. Нима магическото цвете на слугата виждаше през очите на летящите дракони? Но това означаваше, че един обикновен слуга, който притежава такова цвете, може да изпрати очите си навсякъде по света и да види всичко, което се случва, без да мръдне от мястото си. Щом драконът даряваше с такива способности слугите си, какви ли невъобразими сили притежаваше той самият?
Замбендорф почувства страхопочитанието на робота, когато накрая разбра какво се вижда на екрана. Той превключи от телескопичния канал на не толкова детайлна широкоъгълна картина. На екрана сега си виждаше още по-широка панорама на местността, ландърът едва се забелязваше като петънце в центъра. След много сочене и жестикулиране роботът сякаш схвана идеята. Замбендорф се включи към апаратурата за височинно разузнаване, която кръжеше точно под аерозолния слой, чийто камери обхващаха няколкостотин мили от заобикалящата ги пустиня и голямо пространство от планинския район отвъд границата й. Тогава роботът започна развълнувано да жестикулира и отново да сочи нагоре с ръка, изпъната докрай — по-високо! по-високо! Това беше важно. Роботът сякаш беше обезумял.
Замбендорф сви вежди и завъртя главата си в шлема да погледне Абакоян. Абакоян му отвърна с озадачен поглед и вдигна рамене. Замбендорф се взря в робота, изви се тромаво назад, за да проследи за няколко секунди сочещия му пръст, после отново погледна лицето му. Изведнъж се сети.
— Разбира се! — възкликна той и смени обхвата, за да получи изображението от орбита, предавано на ландъра чрез спътник по магистралния лъч от „Орион“.
Жиро и другите бяха забелязали какво става и се струпаха любопитно наоколо.
— Какво му има на тоя приятел? — попита някой от групата.
— За неговия род винаги е било загадка какво има над облаците — отговори Замбендорф. — Пита оттам ли идваме, можем ли да му кажем какво има там горе и върху какъв свят живее то. Не забравяйте, че те никога не са виждали небето, да не говорим за движението на звездите и планетите.