— Искате да кажете, че разбрахте всичко това само от няколко жеста? — попита недоверчиво Конрад Зелцман.
— Разбира се, че не — отговори небрежно Замбендорф. — Нямам нужда от подобни недодялани методи.
А до тях, забравил за съществуването им, Тирг стоеше и се взираше, без да помръдне. За пръв път виждаше своя свят така, както изглеждаше от небето.
Той беше кръгъл.
А зад него, разпръснати на разстояния, които той нямаше как да изчисли, сияеха други светове, повече, отколкото дори можеше да преброи.
17
Дейв Крукс натисна един бутон върху пулта в Лабораторията за цифрова обработка на образа и се облегна назад, за да проследи на екрана пред себе си повторението на записа. Направен преди двадесет и четири часа, той показваше талоид, който наблюдаваше жестикулациите на един от земните, после се обърна и погледна друг талоид на няколко крачки зад него. Миг след това вторият талоид обърна рязко глава към първия, после към земния жител.
— Тук! — обади се зад гърба му Лейън Кийхоу, един от специалистите по сигнали.
Крукс натисна друг бутон, за да задържи картината. Кийхоу погледна през рамо другите двама инженери, които седяха встрани от него пред контролно-измервателния пулт.
— Точно в този момент талоидът с кафявия шлем трябва да казва нещо. Проверете още веднъж анализа.
— Няма промяна — отговори единият от инженерите, като натисна последователно няколко бутона и включи дисплея пред себе си. — Няма нищо в целия радиообхват. Няма корелации по Фурие.
— Положителна акустична корелация — докладва другия. — Появяват се краткотрайни ултразвукови импулси, средно около… а, сто и десет хиляди на секунда, продължителност от двадесет до четиридесет и осем микросекунди. Повторяемостта е променлива и отговаря на модулация до тридесет и седем килоцикли. Профилът на образеца се анализира на екран 3.
Кийхоу въздъхна и кимна с глава.
— Е, вече е ясно — каза той. — Талоидите общуват помежду си чрез високочестотни звукови импулси. Няма никакви признаци за използване на радиовръзка. Това е изненадващо! Бях сигурен, че тия предавателни станции долу ще се окажат далекосъобщителни релейни станции или нещо такова.
Получените на „Орион“ данни бяха потвърдили информацията на спътника „Дофин“, че от няколко точки на повърхността на Титан периодично през различни интервали от време се излъчват радиосигнали. Спуснатите под аерозолния слой сонди бяха открили източниците близо до няколко грубо Построени центъра, откъдето вероятно беше излязла и пръснатата из околността машинария. Досега на повърхността не беше открито нищо, което да се свърже с излъчваните сигнали.
Джо Фелбърг, който беше приседнал на една табуретка, пъхната между пулта и една преградна част, потърка замислено брадата си.
— Споделяш ли мнението на Ана Вулинк за произхода на чуждите заводи? — попита той, като ре обърна към Кийхоу.
— Е, трябва да се съгласим, че това е възможно, Джо — отговори Кийхоу. — Защо?
Ана Вулинк беше холандски учен от НАСО, която преди няколко години беше започнала да се занимава с проект за създаване на Меркурий на самовъзпроизвеждащо се производствено съоръжение за снабдяване на Земята с материали и промишлени продукти. Тя беше изказала предположението, че машинната биосфера на Титан може би е възникнала от подобен проект, създаден от чужда цивилизация, вероятно преди милиони години, който по някакъв начин е започнал да се видоизменя и да се развива. Какво е причинило видоизменянето на системата, защо чужденците е трябвало да изберат Титан, какво се е случило с тях впоследствие — това бяха въпроси, на които никой не се наемаше да отговори даже хипотетично.
Фелбърг се наведе напред, подпря се с лакът на пулта и махна неопределено към екраните.
— Струва ми се, че ако всичко долу е резултат от някаква съвършена версия на проекта на НАСО за Меркурий, тогава радиовръзката може би е била основен начин за общуване в началото. Но ако чужденците изобщо са имали някакви инженерни способности, би трябвало да измислят и някакъв резервен вариант, прав ли съм?
Той премести поглед към Крукс. Крукс пощипна носа си, замисли се за секунда, после кимна.
— Мисля, че има логика — съгласи се Кийхоу. Фелбърг разпери ръце.
— Така че не би ли могло главната система да е излязла от употреба — може би поради мутационна грешка или нещо такова — и да се е наложила резервната? Това, което хващаме от центровете, може да е просто остатък от нещо, което вече за нищо не служи и идва от няколко места, където още не е отмряло съвсем.