— И все пак кой може да знае от какво лукавство и незнайни протоколи се състои рицарският кодекс на Небесните същества? — подхвърли Дорнвалд. — Молбата им дава ли всъщност свобода за отговор, както би могло да се очаква, или не е нищо повече от заповед, изразена в такава форма просто според правилата на чуждия обичай, който ние не познаваме?
Гейнор обмисля известно време въпроса и накрая каза:
— Ако е второто, тогава нашият отказ би могъл да се изтълкува като не по-малко невъзпитан, отколкото нападението на кралските войници. Като наказание за подобно неправилно решение рискуваме по същия начин да осеем пустинята.
— А! — възкликна Дорнвалд. — Сега вече мисля, че разбираш какво имам предвид, защото в думите ти отекват собствените ми разсъждения.
— Да се надяваме, че Клейпур ще се ръководи от същата логика — каза Гейнор.
— Не се страхувай — успокои го Дорнвалд.
До тях Тирг беше необичайно умълчан. Важно е, мислеше той, че разбойниците вече приемат загадъчните купологлави посетители като Небесни същества, което означава, че и те като Тирг повече не гледат на тях като на слуги. Купологлавите не се държаха като слуги. Те идваха, действаха и си отиваха по собствена воля. За разлика от тях двата дракона през цялото време седяха хрисимо в пустинята и скоро се създаде впечатлението, че не служат за нищо друго освен да пренасят купологлавите и странните им създания, които ги возеха насам-натам като живи колесници и изпълняваха всяко тяхно желание. Следователно, както можеше да се предположи, в света отвъд небето, откъдето идваха купологлавите имаше летящи създания, които те се бяха научили да опитомяват точно както робосъществата се бяха научили да опитомяват коне, силови генератори, товароподемни механизми и машини за продукти. Но що за същество беше това, което не е машина и все пак е обслужвано от машини и по чиято заповед магически създания гледаха през планината, съобщаваха за далечни събития и унищожаваха без колебание всеки, който предизвика гнева на техните господари? Тирг мислеше за всичко това и не каза почти нищо, докато групата се спусна от седловината в началото на долината и прекоси склоновете в ниското, за да хване пътеката, която водеше към реката.
По-надолу склоновете преминаваха в равен бряг, осеян с подобни на палми кули за преработка на химикали, складови цистерни и живописна горичка от предавателни линии и разпределителни трансформатори, зад която пътеката излизаше на широк път, който през открита местност водеше към един мост. Групата тъкмо беше излязла на пътя, когато откъм моста в галоп се появи отряд конници с униформата на картогианската армия. Тирг се приготви да се срещне със свирепите фанатици, както трябваше да очаква според онова, което го бяха учили в Кроаксия, после видя, че Дорнвалд е спрял коня си и седи отпуснат и спокоен с широка усмивка на лицето, докато колоната се строяваше зад него.
— Майор Вергалет, ако не се лъжа — промърмори Дорнвалд на Гейнор, който засенчваше зрителните си матрици.
— Той е — потвърди Гейнор. Той погледна към Тирг.
— От картогианския граничен форт, оттатък моста.
Тирг кимна и вдигна глава да ги погледне. Картогианците бяха спретнато облечени, пъргави и дисциплинирани, а водачът им в този момент се усмихваше по начин, който съвсем не изразяваше свиреп фанатизъм. Той застана пред Дорнвалд и стегнато го поздрави:
— Радвам се да ви видя отново тук, сър. Надявам се, че мисията е била успешна.
Тирг примигна със сенниците си, обърна рязко глава към Гейнор, после зяпна Дорнвалд. Сър?
— Точно така, майоре — отговори Дорнвалд. Той се обърна и посочи Тирг.
— Това е Тирг, изследовател, на когото му е дотегнала душната кроаксианска обстановка и идва в Картогия да подиша свеж въздух сред нашите мислители й изобретатели. Тирг, запознай се с майор Вергалет.
— За нас е чест спътникът на генерала да бъде наш гост — каза Вергалет.
Генерал? Тирг отново примигна и поклати глава.
— Да бъда приет в такова общество е чест за мен — изрече тихо той, когато колоната отново потегли и войниците се строиха от двете им страни.
Дорнвалд се засмя на слисания Тирг.
— Офицерите на Клейпур можеш да ги откриеш на най-неочаквани места и в най-странни одеяния — каза той. Малък народ като нашия може да оцелее само с хитрост и способност да знае за враговете си повече, отколкото знаят те.
— И по-скоро с уменията и знанията на своите оръжейни майстори, отколкото с числеността на армията си — добави Гейнор, като видя, че Тирг гледа любопитно един от странните продълговати механизми, които картогианските войници носеха метнати на гръб. — А това, разбира се, Отговарящи на въпроси, е една от причините да си тук.