Във форта групата отпочина и се подкрепи и още в края на този кратък престой Тирг вече беше отхвърлил по-голямата част от това, което беше слушал за картогианците, в най-добрия случай като невежо суеверие, а в най-лошия — като кампания за дезинформация и лъжи, водена съзнателно от повечето от ортодоксалните управляващи кръгове на другите народи, за да се предпазят от заплахата, която представляваше социалният експеримент на Клейпур.
— Раболепието и покорството, проповядвани от кроаксиканските духовници като дълг, дори съмнението, в който е ерес, служат на благородниците и принцовете за неща, които са достатъчно ясни — отбеляза Дорнвалд, докато двамата с Тирг се хранеха и разговаряха. — Но защо желанията и фантазиите на простосмъртните трябва до такава степен да бъдат свързани с някакъв всемогъщ Създател е далече по-трудна да се проумее. И не изглежда ли странно, че за мнозинството вечното избавление на оня свят, който те трябва да приемат на основата на голи уверения, може да се постигне единствено като се понасят страданията с благодарност и се живее в мизерия, за да стават все по-богати неколцина благочестивци, които показват подозрително нечестив интерес към положението си на тоя свят.
Нито Дорнвалд, нито спътниците му споменаха за Небесните същества и Тирг последва примера им.
Когато групата отново потегли, командирът на гарнизона възложи на един отряд да я придружи до Менасим — явно васкорианците отново създаваха грижи в района, през който минаваше пътят им. Васкорианците, обясни Дорнвалд на Тирг, бяха членове на съюзили се екстремистки секти, които отричаха като греховни и упадъчни свободите, дошли с идването на Клейпур на власт, и бяха решили да свалят режима и да върнат страната към стария ред. Управниците на Кроаксия и Серетгин побързаха да се възползват от негодуването на васкорианците, снабдиха ги с оръжие и ги подтикнаха към въстание. Явно свободата да постигнат избавлението си по свой собствен начин, ако смятаха, че имат нужда да бъдат избавени от нещо, не беше достатъчна на сектите — всички останали, волю-неволю, също трябваше да бъдат избавени по техния начин.
Все пак останалата част от пътуването мина без произшествия, може би заради ескорта. Постепенно скалистата гранична местност остана назад и се появиха хълмове от тръбопроводи, силови кабели и решетести храсталаци, отварящи път към пустите ледени склонове по-нагоре. След като отминаха хълмовете, ездачите преминаха през една простряла се на мили гъста гора и мракът вече се спускаше, когато се забелязаха първите признаци, че наоколо живеят робосъщества. В началото това бяха отделни къщи, после се появиха села. Едновременно с това и пейзажът придоби по-угледен вид — ректификационни колони в добре поддържани редове, добре обработени гаечни, болтови и лагерни градини, плодородни ниви от електролитни утайници. Дорнвалд обясни на Тирг, че наближават покрайнините на Менасим.
Тирг вече не се изненадваше, че в поведението на населението няма и следа от страха и омразата, проявявали от угнетени роби, настроени срещу своя потисник. Напротив, войниците биваха поздравявани с усмивки и дружески махания, а селските деца се трупаха на пътя, за да ги гледат, докато отминат. Възрастните изглеждаха в добро здраве и добре галванизирани, бяха чисто и прилично облечени, а къщите им бяха спретнати и в добро състояние. Странно е един „живот в непрекъснат терор“ да даде такива резултати, помисли си Тирг.
Градът, въпреки навалицата и блъсканицата, също беше чист и изглеждаше преуспяващ. Магазините и сергиите на търговците бяха препълнени, а стоките — с добро качество. Улиците бяха павирани, нямаше никакви боклуци, а кръчмите и гостилниците бяха пълни и шумни. Други неща, които Тирг, стремял се в Кроаксия да отбягва градовете колкото е възможно повече, беше смятал за неразделна част от градската обстановка, тук правеха впечатление с отсъствието си. Нямаше просяци или скитници, които да измолват или да търсят препитанието си на бунището, нито пък се виждаха духовници или благородници да преминават надменно в шесткраки карети след широкоплещести слуги, разчистващи със сопи пътя. Нямаше изгорени или частично разтворени трупове, изложени публично като предупреждение за другите срещу богохулство и ерес, нито пък на пазара се извеждаха за показ и за линчуване от тълпата извършители на по-дребни нарушения. Нямаше покрити със сажди каещи се грешници в корундови дрехи, които да изповядват на света греховете си по уличните ъгли. Нямаше аскетични монаси, приковани на стълбове за едно сияние. Нямаше фактически и следа от свещената и благочестива измислица, която винаги беше поразявала Тирг с абсурдността на начините, по които се унижаваха и опозоряваха, за да докажат, че са достойни творения на един премъдър и всемилостив Създател, на чието предразположение и присъда се смяташе, че може да се влияе с подобни щуротии.