По към центъра на града сградите ставаха по-големи и по-високи, органично израсналите конструкции преминаваха в изкуствено създадени постройки от свързани блокове лед. Използването на леда в строителството не беше непознато в Кроаксия, но мащабът и изобретателността на картогианската архитектура правеха онова, което Тирг беше видял досега, в сравнение с тях да изглежда недодялано. Този напредък в архитектурата беше станал възможен, както научи, благодарение на откриването на нови методи за синтезиране от метали и други материали на изкуствени повдигащи и режещи механизми, които можеха да имитират много от действията на естествените, живите машини. Подобни открития обясняваха и изключителното умение на картогианската армия. Странните тръби например, които войниците носеха през гърба си, бяха всъщност оръжия, които използваха експлозивни газове за изхвърляне на снаряди, способни от над сто крачки да разбият парче лед, дебело колкото пръст.
Тирг беше поразен. Като упражнение за ума той често беше размишлявал върху възможността за създаване на изкуствени машини, но никога не беше предполагал, че на практика от това може да излезе нещо. Той си спомни за един свой приятел, обзет преди много време от безумната идея да направи устройство, което с помощта на метанова пара да върти колело. Приятелят му внезапно беше изчезнал, за да избегне арестуването за магьосничество и ерес по обвиненията, предявени му от Върховния съвет на Пергасос, и Тирг почти беше забравил за вечните им спорове. Хрумна му да попита картогианците дали знаят нещо за него. Казаха му, че неговият приятел е жив и здрав и живее недалече в покрайнините на Менасим. Работел върху усъвършенстването на конструирано от него устройство, което с помощта на метанова пара въртяло колело.
Вестта за пристигането на Дорнвалд се беше разнесла напред и един пратеник пресрещна групата, за да им съобщи, че Клейпур ще ги приеме в официалната си резиденция, която се оказа елегантна, но не прекалено помпозна сграда от ледени блокове, заобиколена със стена и разположена недалече от бившия кралски дворец, който сега служеше за правителствена сграда. След пристигането си ездачите бяха настанени в помещенията за гости и им беше предложено да се изкъпят и да облекат чисти дрехи, след което, освежен и значително по-представителен, Тирг беше въведен в уютната, обзаведена и украсена в светли, ведри тонове заседателна зала на партера, от която през широка тераса се виждаше дворът. В далечния край на голямата маса, която заемаше почти цялата зала, седеше Клейпур, а от двете му страни имаше по един сътрудник. Дорнвалд, Гейнор и Фениг също присъстваха, сега вече в униформата на офицери от картогианската армия, а с гръб към вратата седеше още една фигура. Встрани, до стената на поставка беше закрепена една от картите на Лофбейел, а на масата бяха натрупани други.
После седналият с гръб се обърна и самият Лофбейел се усмихна широко на изумения Тирг и стана, за да раздруса силно ръката му.
— Добре дошъл в Картогия, Тирг! Радвам се да те видя жив и здрав. Не се съмнявай — тук ще намериш своя истински дом. Обещавам ти това.
— Ти т-тук?! — заекна Тирг. — А Керсения и семейството ти? И те ли…
— Всички са тук, в Менасим, и са добре. Ще можеш отново да ни гостуваш, ако нямаш нищо против.
— Но как? Мислех, че си под непрекъснато наблюдение.
— Едно от приключенията на Дорнвалд, за което естествено ще чуеш в по-подходящ момент. А сега ела и се запознай с Клейпур и да не пречим повече на това, което е по-важно.
Клейпур, който беше по-млад, отколкото Тирг си беше представял, и носеше туника от проблясващи златни пластинки с къса пелерина от яркосини керамични плочки, за втори път приветства Тирг с пристигането му в Картогия. Начинът на поднасяне на поканата бил малко необичаен, каза той, но се надявал, че Тирг ще разбере необходимостта от такива мерки в случая. Въпреки че не беше кой знае колко висок и с едро телосложение, Клейпур се държеше с непресторено достойнство, което направи на Тирг силно впечатление, и имаше авторитет, основан по-скоро на спонтанното уважение на неговите последователи, отколкото на някакъв открит показ на власт или изтъкване на положение. Говореше с прямотата да воин и без излишни думи, но въпреки това някак отвлечено и безстрастно, което издаваше мислителя в него. Той представи двамата до него като Лиоканор — висш офицер от едно подразделение на картогианската армия, което Клейпур нарече „Разузнаване“, и Пелимиад — ръководител на военните строежи и изобретения.