Тирг изрази задоволството си от това, че е в Картогия. Нямаше нужда да му се извиняват. Бяха се отнасяли с него добре и вежливо, независимо от трудните обстоятелства, и освен това беше имал удоволствието да пътува с предизвикваща и стимулираща мисълта компания.
— Пред мен изникна една загадка още преди да преминем прохода над Ксерксеон — що за разбойник е този, който обяздва моите философски предизвикателства със същата ловкост, с която язди коня си — каза той в заключение.
Дорнвалд се засмя.
— Изненадан съм, че толкова лесно можеш да се подведеш. През по-голямата част от времето единственото нещо, което можех да правя, беше да се вкопчвам с всички сили в коня си, за да не падна.
След като приключиха с формалностите, Клейпур се обърна и посочи към картите.
— Няма да ви обяснявам колко ценни са тези сведения за нас — каза той. — Лофбейел ми е казвал, че вие също вярвате, че светът е сфера, Тирг — странна идея, идея, която признавам, че повече ме затруднява, отколкото облекчава… но въпреки всичко ще приема една такава възможност, като допускам, че вие сте обмислили фактите по-задълбочено от мен. Така че може ли това твърдение да бъде проверено? Ако може, как? Ако е по силите ми да създам необходимите условия, ще го направя, защото предпочитам да познавам света такъв, какъвто е, вместо да се заблуждавам и да се доверявам на привидностите.
Казаното толкова се различаваше от всичко, което Тирг беше чувал от имащите власт, че няколко секунди гледаше втренчено и невярващо. После бързо се съвзе и отбеляза:
— В тази страна еретиците май няма от какво толкова да се страхуват.
— Фактите не могат да бъдат променени от убежденията — отговори Клейпур. — Който пожелае да смени убежденията си, за да са в съответствие с някакви нови факти, не може да бъде еретик, докато този, който отстоява убеждения, отхвърлящи фактите, не е еретик, а глупак, какъвто бих бил и аз, ако го карам да се страхува. Следователно думата няма никакво значение за мен.
— Това ли е новата вяра на нацията, която искате да създадете? — попита Тирг.
— Философия, не вяра — отвърна Клейпур. — След като тя признава, че не съществува нищо непознаваемо за разума, няма място за вяра без разум. Аз не мога да създам такава нация, но бих могъл да й помогна сама да се създаде.
— Нима това е страната, която Кроаксия се е заела да освободи от веригите и оковите й? — попита Тирг недоверчиво, огледа всички и накрая спря поглед върху Лофбейел.
— Сега виждаш кой има по-голяма нужда да бъде освободен — каза Лофбейел.
Тирг изглеждаше леко смутен.
— И сега Картогия се е заела да освобождава Кроаксия? — попита той.
— Веригите, с които са оковани кроаксианците, са в съзнанието им — отвърна Клейпур. — Може ли едно робосъщество да бъде освободено, ако то самото не иска, не е ли вътрешно противоречие да се говори за налагане на свобода? Кроаксиканците трябва сами да стигнат до истината като теб — всеки по свой начин и когато му дойде време. Само тогава едно съзнание може да бъде свободно, а не просто да отхвърли едни вериги и да ги замени с други.
— Това е прекрасна мисъл — съгласи се колебливо Тирг.
— Но нека не забравяме, че моите очи се отвориха само след като бях доведен в тази страна насила.
— Не е точно така — каза Дорнвалд. — Ние просто доведохме очите ти на място, където могат да видят истината. Ти сам си ги отворил много преди това.
Тирг се замисли за момент, после кимна удовлетворен.
— Тогава създаването на вашата нация ще може да разчита и на двама ни — каза той на Клейпур.
Клейпур кимна, без да изглежда изненадан. В този кратък миг Тирг долови респекта, който Клейпур беше способен да излъчва като водач. Простият и сдържан начин, по който прие изявлението на Тирг, беше допринесъл за укрепването на взаимното уважение и доверие повече, отколкото каквато и да е обстоятелствена реч.
— А сега — на работа! — изрече живо Клейпур. Той се обърна към Дорнвалд.
— Е, какви вести носите от Кроаксия? Серетгинците отново се въоръжават и вербуват наемници чак от Корбелио за нов поход срещу нас, както ми съобщиха, но в лагера им се плетат интриги, които смятам да превърна в наше предимство. Какво ново от другата страна на Мераказин?
Настъпи кратка тишина. Двамата помощници на Дорнвалд се спогледаха напрегнато. Накрая Дорнвалд каза: