— Колкото и да е сериозен този въпрос, Клейпур, случиха се някои събития, които го правят незначителен. Ние наистина носим вести — странни вести, — но не от другата страна на Мераказин, а от самата пустиня.
Клейпур сви вежди, погледна Лиоканор и Пелимиад, после отново Дорнвалд.
— Изясни се, Дорнвалд — каза той. — Какви събития?
Дорнвалд кимна на Фениг, който се наведе и извади плосък пакет, на пръв поглед като купчина карти, и го постави на масата. Когато обаче го разопакова оказа се, че това не са ръчно правени карти, а плътни, гланцирани листове, на които имаше невероятно детайлни изображения. Фениг подбра от купчината няколко листа и ги подаде на Клейпур, който се наведе напред да ги разгледа, а двамата му сътрудници надничаха отстрани със същия озадачен израз на лицето. Изображенията бяха на някакви форми, разположени в редици и групи сред несиметрична мрежа от линии. След като наблюдава известно време мълчаливо, Дорнвалд протегна ръка и прокара леко пръст по една от линиите на листа, който Клейпур държеше.
— Не можеш ли да разпознаеш Булеварда на императорите в собствения ни град Менасим? — попита той небрежно. — А това… не е ли това собствената ти резиденция, в която сме се събрали в този момент?
Лиоканор внезапно ахна шумно.
— Това е Менасим! Вижте, това е коритото на реката и мостовете. Ето и двореца… а зад него е съдът. Има ги всички улици и къщи!
— Що за художник е нарисувал това? — попита Пелимиад смаяно.
После погледна към Тирг.
— Това да не е някаква картографска техника, каквато не съм виждал досега?
— Нито съм я рисувал, нито пък е някаква нова техника — каза Тирг. — До това сияние не съм виждал Менасим наистина.
Клейпур бавно вдигна глава.
— Откъде е това?
Лицето на Дорнвалд доби сериозен израз.
— Имало ли е в последно време някакви други новини, Клейпур? — попита той. — Съобщения за необикновени явления в небето, да речем?
Клейпур го погледна удивено и объркано.
— Да…
— Съобщения за летящи създания, както се говори, че се е случило преди дванадесет пъти по дванадесет сияния?
— Да — повтори Клейпур и набърчи чело. — Откъде знаеш за тях? И ти ли си виждал някое? Какво общо имат те с…
Гласът му секна, връзката изведнъж стана ясна. Той отново сведе очи към изображението на Менасим, после невярващо погледна Дорнвалд.
Дорнвалд кимна сериозно. Той извади от купчината друго изображение, но го задържа обърнато надолу към масата.
— Създанията съществуват, Клейпур. — Ние се срещнахме с тях в Мераказинската пустиня: Те са от друг свят, намира се отвъд небето. Превозват Небесни същества, на които служат и които са още по-странни — приличат на робосъщества, но не са… дори не са машини. Небесните същества са овладели непознати за нас умения, с които могат да запазват образи и картини.
Дорнвалд посочи към изображението в ръцете на Клейпур.
— Това не е творение на художник или картограф. Това е запазен образ на града така, както е видян всъщност през очите на едно от създанията, преминало високо в небето над Картогия. А картините могат да се наблюдават в същия момент и отдалече, дори ако очите, които ги виждат, летят над далечни краища, отвъд океаните дори.
Клейпур се беше вторачил смаяно в Дорнвалд. После разтърси глава, сякаш да я избистри, вдигна ръка и започна да масажира сенниците над очите си.
— Други светове?… Създания, обслужващи същества, които не са машини?… Що за приказки? Ако това не ми го казваше ти, Дорнвалд, един от най-доверените ми офицери…
— Така е, както казва Дорнвалд — потвърди Тирг. — И аз присъствах. Ние прелетяхме с едно от създанията — всички ние — до хълмовете на изток от картогианската граница.
— Вярно е — каза Фениг.
Гейнор кимна, но не каза нищо. Все още невярващ, Клейпур отново погледна Дорнвалд.
Дорнвалд обърна изображението, което пазеше като последно доказателство. Клейпур и двамата му сътрудници безмълвно се вторачиха в него. То показваше Дорнвалд, Тирг, Гейнор и няколко други робосъщества, застанали с група тромави, дундести, купологлави фигури пред нещо, което приличаше на огромен звяр с гладка кожа и с твърди изострени крайници. Фениг извади още изображения. На едното бяха Тирг и един от купологлавите, преметнали дружески ръце през раменете си, купологлавият — направил странен жест със свит юмрук и изпънат палец, а на другото — един купологлав, настанил се несигурно на коня на Тирг, а по-назад Рекс, наблюдаващ подозрително.
— Преследваше ни кроаксианската кралска гвардия — каза Дорнвалд. — Небесните същества я унищожиха. Разговаряха с нас със знаци и ни доведоха дотук. Те са приятели, искат да дойдат в Менасим и да се срещат с неговия владетел. Това е известието, което ни помолиха да предадем. Ще наблюдават от небето и ще чакат да им дадем знак за отговора ти.